Демонът се изопна.
— Внимавайте, милейди. Не би било мъдро да си навличате гнева ни. Ние сме бъдещето на тези… заразени земи. Можете или да се присъедините към нас, или да бъдете прогонена.
— Вие ли? Вие ли сте бъдещето? Кел’Тузад не последва скъпия си Артас. Той остана тук с причина, но може би един лич, прероден от могъщия Слънчев извор, е нищо за мощни същества като вас.
Гласът й придоби насмешлив тон и демонът се намръщи.
— Достатъчно време живях като роб, Властелине.
Странно как използва думата „живях“, след като беше мъртва, но явно старите навици трудно умираха.
— Борих се с нокти и зъби, за да стана нещо по-добро от това, в което ме превърна онзи проклетник. Сега имам своя воля и сама ще избера пътя си. Легионът е победен, а вие сте жалките му останки. Расата ви умира и аз няма да изоставя свободата си, като се прикова към вас, глупаци.
— Така да бъде — изсъска Вариматрас.
Той беше бесен.
— Скоро ще узнаеш решението ни.
Той се телепортира с намръщено лице.
Беше се поддал на подстрекателните й думи и почти се беше разтреперил от гняв. Силванас го забеляза, но остана безчувствена. Той лесно се гневеше, но го бяха изпратили, защото не я смятаха за опасна.
Нужно й беше нещо повече от шепа баншита, за да се изправи срещу Артас. Трябваше й армия, цял град от немъртви… трябваше й Лордерон. Отхвърлените — така щеше да нарече загубените души, които като нея не дишаха, но имаха своя воля. Но най-напред щеше да има нужда от нещо повече от призрачните си сестри, за да се пребори с тримата демони. Или може би трябваше да премахне само двама от тях.
Силванас Уиндранър отново се замисли за Вариматрас и колко беше лесно да бъде манипулиран. Може би той щеше да се окаже полезен…
Да. И заедно с Отхвърлените тя щеше да намери своя път в този свят… и щеше да премахне всеки, който се опиташе да го препречи.
Двадесет и три
Нортренд. Артас се почувства странно, когато се завърна тук. Щом зърна брега, той си спомни първия път, когато дойде. Сърцето му беше изпълнено с болка от предателството на Джейна и Утър и от това, което беше принуден да извърши в Стратхолм. Толкова много беше преживял оттогава, сякаш беше минал цял един живот. Беше дошъл с желание за мъст, с намерение да убие демоничния Властелин, задето беше превърнал хората му в ходещи трупове. Сега той командваше тези немъртви и беше в съюз с Кел’Тузад.
Колко странни бяха тези обрати на съдбата.
Както и преди, Артас не чувстваше студ, нито пък хората, които го следваха сляпо — смъртта притъпяваше подобни усещания. Само човеците некроманти се свиваха срещу ледения вятър, който стенеше и свистеше. Докато пускаха котва и слизаха от кораба, бавно и лениво започна да се стели сняг. Артас бързо слезе от лодката и скочи на брега. Може да не усещаше студа, но силите и тялото му отслабваха. Веднага щом краката му стъпиха на сушата, той почувства присъствието му — Крал-лич. Не в съзнанието си, не чрез Фростморн, въпреки че вече слабата светлина на руническия меч леко се усили. Не, Артас почувства господаря си тук — така, както не го беше усещал преди. Освен това усети и дразнещо чувство на растяща заплаха.
Той се обърна назад към онези, които го следваха — духове, призраци, сенки, бледи чудовища и некроманти.
— Трябва да побързаме — извика той. — Нещо тук застрашава Крал-лич. Трябва да стигнем Айскраун83 възможно най-бързо.
— Милорд! — извика един от некромантите и посочи с ръка.
Артас се обърна, изваждайки Фростморн. През снежното було можеше да различи златисто-червените фигури, които се носеха във въздуха. Щом се приближиха, очите на Артас се присвиха от гняв — разпозна съществата и осъзна на кого принадлежат.
Дракондори. Артас беше поразен. Очакваше всичко друго, но не и висши елфи. Как може толкова много да са оцелели, че да се прегрупират, а още повече — да разберат къде щеше да отиде, за да го пресрещнат тук? На красивото му лице бавно се изписа усмивка от възхищение.
Дракондорите се приближиха още повече и той вдигна Фростморн в знак на поздрав.
— Трябва да призная — провикна се той, — изненадан съм да видя куел’дорейци тук. Мислех, че студът е твърде неприятен за толкова деликатни същества.