Час по-късно, умит и преоблечен в прости, но елегантни дрехи, Артас се отправи към малкия семеен параклис в кралското крило.
Помещението не беше голямо, но беше красиво. Представляваше умален модел на традиционен параклис, който можеше да се види във всеки човешки град, но може би с малко по-пищни детайли. Бокалът, който си споделяха, беше изкован от злато и инкрустиран със скъпоценни камъни, а масата, на която седеше, беше антика. Дори пейките имаха удобни подложки, докато простолюдието трябваше да се задоволява с голи дъски.
Артас влезе тихо и моментално осъзна, че е последен и потръпна, спомняйки си, че няколко важни лица гостуват на баща му. Освен обичайните присъстващи — семейството му, Утър и Мурадин, тук беше и Крал Тролбейн22, който изглеждаше дори по-недоволен от това от самия Артас. Имаше и… още някой. Момиче, високо и слабо, с дълга руса коса, което стоеше с гръб към него. Артас се загледа в него с любопитство и се спъна в една от пейките.
Оставаше му само да изпусне и някоя чиния. Преминала петдесетте, Кралица Лиан бе все така красива. Тя се обърна при звука и се усмихна нежно на сина си. Роклята й беше безупречно излята, а косата й беше прибрана назад в златна шапчица, от която не излизаше ни един непослушен косъм. Четиринадесетгодишната Калия, която изглеждаше неспокойна и жива също като Инвинсибъл, когато се роди, му хвърли намръщен поглед. Явно беше разбрала за белята му или просто му се сърдеше, че е закъснял. Теренас му кимна и се обърна към епископа, който изпълняваше службата. Артас се сви от безмълвния укор в очите му. Тролбейн не му обърна внимание, нито пък Мурадин.
Артас се довлачи до една от пейките в дъното до стената. Епископът започна да говори и повдигна ръце, обляни в топла бяла светлина. На Артас му се искаше момичето да се обърне, за да види по-добре лицето й. Коя беше тя? Очевидно бе дъщеря на благородник или някой висшестоящ, иначе нямаше да бъде поканена на семейната църковна служба. Мисълта за момичето и откриването на самоличността й му бяха много по-интересни от думите на епископа.
— … и Негово Височество Артас Менетил — произнесе напевно епископът.
Артас подскочи стъписан, зачуден дали не беше пропуснал нещо важно.
— Нека Светлината благослови всяка негова мисъл, дума и деяние, за да сполучи и израсте под нея като достоен паладин.
Получавайки благословия, Артас усети успокояваща топлина да преминава през тялото му. Сковаността и болката изчезнаха и той се почувства ободрен и спокоен. Епископът се обърна към кралицата и принцесата.
— Нека Светлината озари Нейно Кралско Височество — Лиан Менетил, и тя…
Артас се усмихна и зачака епископа да довърши индивидуалните молитви. След това щеше да представи момичето. Артас се облегна на стената.
— И смирено молим Светлината да благослови лейди Джейна Праудмуър23. Нека й даде здраве и мъдрост, за да…
Аха! Мистериозното момиче беше разкрито. Джейна Праудмуър — една година по-малка от него, дъщеря на адмирал Делин Праудмуър — военноморски герой от войната и владетел на Кул Тирас. Артас искаше да разбере защо тя беше тук и…
— … и нека се учи добре в Даларан. Молим се да стане носител на Светлината и в ролята си на магьосница да служи на хората си вярно и усърдно.
Точно така. Тя беше тръгнала на път към Даларан, красивия град на маговете, недалеч от Столицата. Познавайки строгите правила за етикет и гостоприемство, втъкани в кралските и благороднически среди, той знаеше, че трябва да остане тук няколко дни, преди да продължи пътя си. Това щеше да е забавно.
След края на службата Артас, вече изправен до вратата, излезе пръв. Мурадин и Тролбейн последваха веднага след него, като че облекчени, че са доживели края. След тях излязоха Теренас, Утър, Лиан, Калия и Джейна.
И двете момичета — сестра му и Праудмуър — бяха русокоси и слаби, но дотам свършваше приликата между тях. Калия имаше крехко тяло, а лицето й като че бе излязло от стара картина — бледо и нежно. За разлика от нея, Джейна имаше блестящи очи, весела усмивка и се движеше като човек с опит в ездата и дългите разходки. Явно беше прекарвала много време навън и около носа й се бяха появили петънца от слънчев загар.
Артас веднага реши, че това е момиче, което не би се разсърдило да получи снежна топка в лицето или да поплува в топъл ден. Момиче, с което може да играе, за разлика от сестра си.