Подсвирквайки си на път към стаята си, изведнъж Артас замръзна на място.
— Не, татко! Няма!
— Калия, омръзна ми да говорим за това. Нямаш думата по този въпрос.
— Татенце, моля те, недей!
Артас се промъкна малко по-близо до стаята на Калия. Вратата беше притворена и той се заслуша разтревожен. Теренас обожаваше Калия. Какво толкова би могъл да иска, та тя да трябва да му се моли и да се обръща към него с думите, които и двамата с Артас използваха само като деца.
Калия избухна в горчив плач. Артас не издържаше повече и отвори вратата.
— Съжалявам, без да искам чух… Какво е станало?
Напоследък Теренас като че се държеше странно, а сега беше разярен от шестнадесетгодишната си дъщеря.
— Не е твоя работа, Артас — избоботи Теренас. — Заповядах на Калия да направи нещо и тя ще се подчини.
Калия се свлече на леглото, плачейки. Артас гледаше втрещен ту баща си, ту сестра си. Теренас измърмори нещо и изфуча от стаята. Артас се обърна към сестра си, преди да последва баща си.
— Татко, моля те, кажи какво става?
— Не ме разпитвай! Калия е длъжна да се подчинява на баща си.
Теренас закрачи към вратата пред него и влезе в приемната зала. Артас позна лорд Давъл Престър, млад благородник, когото Теренас явно високо почиташе. Там бяха и двама магьосници от Даларан, които не познаваше.
— Артас, изтичай обратно при сестра си и се опитай да я успокоиш. Ще дойда при вас веднага щом мога, обещавам.
Артас погледна за последно тримата гости, кимна и пое към стаята на Калия.
Сестра му не беше мръднала, макар плачът й да беше утихнал. Без идея за реакция и напълно объркан, Артас седна на леглото до нея.
Калия се изправи, лицето й беше плувнало в сълзи.
— Съжалявам, че видя това, Артас, но м-може би така стана по-добре.
— Какво иска татко от теб?
— Иска да се омъжа против волята си.
Артас премигна няколко пъти.
— Кали, ти си на шестнадесет, малка си още да се омъжваш.
Момичето се протегна да си вземе кърпичка и избърса подутите си очи.
— Това казах и аз. Но татко твърди, че нямало значение. Щели сме да обявим годежа и на рождения ми ден трябва да се венчая за лорд Престър.
Морскозелените очи на Артас се разшириха озарени. Затова значи Престър е тук…
— Е — започна несигурно той, — той има добри връзки и… предполагам е симпатичен. Всички твърдят така. Поне не е някой старец.
— Не разбираш, Артас. Не ме интересуват връзките му, колко е симпатичен или мил. Яд ме е, че нямам избор. Аз съм… като жребчето ти. Аз съм нещо, а не някой. Нещо, което татко да реши как да даде в замяна — за политическа сделка.
— Ти… не обичаш ли лорд Престър?
— Да го обичам ли? — сините й кървясали очи се свиха от гняв. — Та аз едва го познавам! Той никога не е проявявал ни най-малко… О, какъв е смисълът? Знам, че това е обичайна практика сред кралските и благороднически кръгове. Ние сме пионки. Но никога не съм очаквала татко…
Нито пък Артас. Той всъщност никога не се бе замислял за брак нито за себе си, нито за сестра си. Много повече го бе грижа за обучението му с Мурадин и ездата с Инвинсибъл. Но Калия беше права. За благородниците беше обичайно да сключват брак с цел осигуряване на политически статут. Просто не си бе представял, че татко му би продал сестра му като кобила за разплод.
— Много съжалявам, Кали — каза най-искрено той. — Да не би да обичаш друг? Може би ще можеш да убедиш татко, че е по-добрият избор — такъв, при който ще бъдеш и щастлива.
Калия поклати тъжно глава.
— Няма смисъл. Ти го чу. Не ме пита, не ми предложи лорд Престър — той ми го заповяда.
Тя го погледна умоляващо.
— Артас, обещай ми, че когато станеш крал… обещай ми, че няма да постъпиш така с децата си.
Деца? Артас изобщо не беше готов да мисли за такива неща. Той дори нямаше… е, имаше, но не мислеше за нея по този на…
— И когато се ожениш… Татко не може да ти заповядва както на мен. Грижи се за момичето си и нека тя се грижи за теб. Или поне се поинтересувай с кого би искала да бъде в живота и л-леглото си.
Калия отново зарида, а Артас бе прекалено потресен от откровеността, която го заля. Той бе само на четиринадесет, но след още четири години щеше да може да се ожени. Изведнъж си спомни за откъслечни разговори тук-там относно бъдещето на рода Менетил. Съпругата му щеше да бъде майка на крале. Трябваше да я избере много внимателно, а също и, както каза Калия — добросъвестно. Родителите му очевидно много се обичаха. Въпреки дългите години брак още си личеше по усмивките и жестовете им. Артас искаше същото. Искаше съпруга, приятел…