Разбира се, част от този аромат беше от реални цветя, но градините тук бяха напоени с магия, както всичко останало. Никъде на друго място не беше виждала толкова красиви и живи цветя, нито пък беше опитвала по-вкусни плодове и зеленчуци. И познанието! Джейна имаше чувството, че за последните осем години е научила повече, отколкото през целия си живот, като по-голямата част — в последните две години, откакто официално беше започнала да чиракува при архимаг Антонидас. Малко неща й доставяха по-голямо удоволствие от това да седи сгушена на слънце, с чаша студен сладък нектар сред купчина книги. Разбира се, някои от по-редките пергаменти трябваше да се пазят от слънчеви лъчи и разлят нектар, затова следващото най-хубаво нещо беше да седне в някоя от големите зали. Там слагаше ръкавици, които предпазваха от повреждане крехката хартия и разгръщаше внимателно неща, които бяха по-стари от времена, които дори едва си представяше.
Но сега тя просто искаше да се разходи в градините, да усети живата земя под краката си, да поеме невероятния аромат и, когато усети глад, да се протегне и да си откъсне затоплена от слънцето ябълка голдънбарк33 и щастливо да я загризе.
— В Куел’Талас — прозвуча спокоен, сдържан глас — има дървета, които се извисяват високо над тези. Те имат бяла кора и златни листа, които пеят във вечерния бриз. Мисля, че ще се радваш да ги видиш някой ден.
Джейна се обърна и с усмивка се поклони на принц Кейл’тас Сънстрайдър34, син на Анастериан — крал на куел’дорейските елфи.
— Ваше Височество — каза тя, — не знаех, че сте се завърнали. За мен е удоволствие. И да, със сигурност бих се радвала да ги видя.
Джейна беше дъщеря, ако не на крал, то поне на благородник и владетел. Баща й, адмирал Делин Праудмуър, управляваше Кул Тирас и Джейна беше свикнала да общува с благородници. Въпреки това принц Кейл’тас я смущаваше. Не беше много сигурна защо. Той беше определено симпатичен и притежаваше онази присъща на елфите грациозност и красота. Висок, с коса като че изтъкана от злато, спускаща се до кръста му, той винаги й се струваше по-скоро като приказен герой, отколкото като истинско, живо същество. Въпреки че сега беше облечен с най-обикновената виолетова, позлатена роба на маг от Даларан, а не с пищните одежди, които носеше в официални случаи, той не беше изгубил обичайната си скованост. Може би беше точно това — имаше някаква… архаична официалност в излъчването му. Освен това беше много по-възрастен от нея, въпреки че изглеждаше на нейната възраст. Той беше особено интелигентен и изумително талантлив и могъщ маг. Някои от учениците му шушукаха, че е един от Шестте — тайното общество на най-високопоставените магьосници в Даларан. Затова вероятно тя не смяташе, че е толкова проста, за да се плаши от него.
Той се присегна, откъсна си ябълка и я захапа.
— Има известна сърдечност в храната от човешката земя, която много ми харесва — усмихна се загадъчно той. — Понякога елфската храна, колкото и да е вкусна и неустоимо приготвена, те оставя гладен за нещо по-питателно.
Джейна се усмихна. Принц Кейл’тас винаги се стараеше да я предразположи. Само се надяваше да е по-успешно.
— Малко неща са по-вкусни от ябълка и парче даларански шарп35 — съгласи се тя.
Настъпилата тишина се проточи неестествено на фона на неофициалната обстановка и слънчевата топлина.
— Значи, ще поостанете тук?
— Да, работата ми в Силвърмуун36 засега приключи. Затова скоро няма да ми се налага да си тръгвам.
Той я погледна, отхапвайки си отново от ябълката, а красивите му черти оставаха все така спокойни. Но Джейна знаеше, че той очаква реакцията й.
— Всички сме много щастливи от завръщането Ви, Ваше Височество.
Той размаха пръст.
— А-а, казах ти, че предпочитам да ме наричаш Кейл.
— Извинете, Кейл.
Той я погледна и по перфектните му черти премина лека тъга, която толкова бързо изчезна, че Джейна не беше сигурна дали беше реална.
— Как вървят уроците ти?
— Много добре, сър — каза тя, по-спокойна, че разговорът минава на учебна тема. — Вижте!
Тя посочи към един висок клон, където една катерица похапваше ябълка и прошушна някакво заклинание. Моментално катерицата се превърна в овца, а в очите й смешно се изписа изненада, когато клонът под нея се счупи и тя започна да пада. Джейна веднага протегна ръка и катерицата-овца застина във въздуха. После тя нежно я смъкна на земята. Овцата изблея, размърда уши и не след дълго възвърна формата си на много объркана катерица. Тя приклекна, изписука гневно и, завъртайки пухкавата си опашка, се метна отново на дървото.