— Те са животни, зверове — обикновено високият глас на Кейл’тас се снижи с отвращение. — Те и драконите им нанесоха сериозни поражения на Куел’Талас. Само енергиите на Слънчевия извор успяха да предотвратят щетите, които можеха да нанесат. Вие, човеците, можехте да решите проблема със защитата на хората си, без да ги облагате с толкова сурови данъци, просто като екзекутирате създанията.
Джейна си спомни орките, които беше видяла. Изглеждаха уморени, съсипани и потиснати. Имаха и деца.
— Ходили ли сте в лагерите, принц Кейл’тас? — попита язвително Джейна, преди да успее да се сдържи. — Виждали ли сте в какво всъщност са се превърнали?
За миг лицето на Кейл’тас поруменя, но той запази миловидното си изражение.
— Не, лейди Джейна, не съм. Нито пък изпитвам нужда да го правя. Знам какво са направили всеки път, щом видя изгорените стъбла на величествените дървета в родния ми дом, както и когато поднасям почитта си на загиналите в битката. Със сигурност и Вие не сте ги виждали. Не мога да си представя толкова изтънчена дама да се разхожда в лагерите.
Джейна много внимателно избегна погледа на Артас и отвърна:
— Негово Височество ми прави красив комплимент, но не смятам, че изтънчеността има връзка с желанието да се види справедливостта. Наистина смятам, че един изтънчен индивид не би искал да гледа как чувствителни създания биват убивани като животни.
Тя му се усмихна мило и продължи да си хапва супата. Кейл’тас я изгледа въпросително, объркан от реакцията й.
— Законът принадлежи на Лордерон и крал Теренас може да прави, каквото сметне за правилно в своето царство — намеси се Антонидас.
— Даларан и всяко друго кралство от Алианса също трябва да плаща за поддръжката си — каза магьосник, когото Джейна не познаваше. — Не може да нямаме думата, щом си плащаме.
Антонидас махна със слабата си ръка.
— Не става дума кой плаща за лагерите или дали изобщо има нужда от тях. Това, което ме интересува, е странната летаргия на орките. Разрових се в малкото, което имаме за историята им и не вярвам, че това, което ги смирява, са оковите. Нито пък мисля, че е болест — или поне не е такава, от която можем да се заразим.
Антонидас никога не говореше празни приказки и всички спряха заядливите си разговори и се вслушаха в думите му. Джейна остана изненадана. За пръв път чуваше магьосник да се изказва за положението на орките. Беше сигурна, че Антонидас умишлено е решил да повдигне въпроса точно сега. Присъстваха Артас и Кейл’тас и думите му бързо щяха да достигнат както Лордерон, така и Куел’Талас. Антонидас много рядко правеше нещо случайно.
— Ако не е болест или директен резултат от затварянето им — каза любезно Артас, — какво мислите, че е, архимаге?
Антонидас се обърна към младия принц.
— Разбирам, че орките невинаги са били толкова кръвожадни. Кадгар ми каза, че е научил от Гарона, която…
— Гарона беше мелезът, който уби крал Лейн — каза подразнен Артас. — С цялото ми уважение, не смятам, че можем да се доверим на нищо от това, което създанието твърди.
Антонидас вдигна ръка и някои от присъстващите зашушукаха одобрително.
— Тази информация достигна до нас преди тя да се превърне в предател — каза той. — И беше потвърдена от… други източници.
Той се усмихна леко, умишлено пропускайки да поясни кои бяха „другите източници“, до които се беше допитал.
— Те се поддадоха на демонично влияние. Кожата им стана зелена, очите — червени. Мисля, че са били пропити с тази външна тъмнина преди първата инвазия. Сега са откъснати от източника, който ги е поддържал. Явно това, което виждаме, не е болест, а отстъпление. Демоничната енергия е нещо мощно. Отказът от нея ще има страшни последствия.
Кейл’тас махна пренебрежително с ръка.
— Дори теорията да е вярна, защо трябва да ни е грижа за тях? Бяха достатъчно глупави, за да се доверят на демони. Бяха достатъчно безумни, за да позволят да се пристрастят към тези разрушителни енергии. Поне аз не смятам, че е разумно да им „помогнем“ да открият лек, дори това да ги върне в миролюбивото им състояние. Сега те са безсилни и сломени. Точно така аз, както и всеки здравомислещ, предпочитам да ги виждам след всичко, което ни причиниха.
— Но, ако успеят да си върнат миролюбивото състояние, няма да се налага да ги държим затворени в лагери и парите ще могат да се вложат в нещо друго — спокойно продължи Антонидас, преди цялата маса да избухне срещу него. — Сигурен съм, че крал Теренас не събира данъци, за да пълни собствените си джобове. Как е баща Ви, принц Артас? А семейството Ви? Съжалявам, че пропуснах церемонията по посвещаването Ви, но чух, че е било голямо събитие.