— Стормуинд беше особено благосклонен към мен — усмихнато отговори Артас и забоде вилица във второто блюдо — пъстърва на скара с пържени зеленчуци. — Зарадвах се да видя отново крал Вариан.
— Разбрах, че прекрасната му кралица наскоро го е дарила с наследник.
— Така е. И, ако един ден малкият Андуин стисне меча със силата, с която стискаше пръста ми сега, определено ще стане добър воин.
— Макар всички ние да се молим денят на коронацията Ви да не дойде още много години, смятам, че ще се радваме на кралската Ви сватба — продължи Антонидас. — Има ли вече дама, на която сте хвърлили око или си оставате най-заклетият ерген на Лордерон?
Кейл’тас се съсредоточи върху чинията си, но Джейна знаеше, че следи разговора с голям интерес. Тя самата пазеше собственото си изражение сериозно.
Артас не погледна към нея, когато засмяно се протегна към виното.
— Това щеше да е новина, нали? Но какво забавно би имало тогава? Има достатъчно време за такива неща.
Джейна се изпълни със смесени чувства. Остана малко разочарована, но освен това се и успокои. Може би щеше да е най-добре, ако с Артас си останеха само приятели. Все пак, тя беше дошла тук, за да стане възможно най-завършената магьосница, а не за да флиртува. Чиракът на магьосника трябваше да бъде дисциплиниран и разумен, а не емоционален. Тя имаше задължения и трябваше да ги изпълнява с цялото си внимание. Трябваше да учи.
— Трябва да уча! — Джейна се възпротиви няколко дни след това, когато Артас се появи при нея, водейки два коня.
— Хайде, Джейна — усмихна се Артас. — Дори най-старателният ученик трябва да си почива от време на време. Денят е прекрасен и трябва да му се насладиш.
— Това и правя — отговори тя.
Наистина беше така — тя беше в градината с книгите си, вместо да се уединява в някоя от читалните.
— Малко движение ще ти помогне да мислиш по-добре.
Той протегна ръка към девойката, седяща под дървото. Тя се усмихна без да иска.
— Артас, някой ден ще станеш велик крал — каза тя шеговито, хващайки ръката му и позволявайки му да я издърпа на крака. — Явно никой нищо не ти отказва.
Той се засмя, придържайки коня й, докато тя го възсядаше. Днес беше с роба, но с панталони — светли, ленени бричове, които й позволиха да яхне коня, вместо да седне странично. След миг и Артас скочи върху своя.
Джейна погледна коня му — дореста кобила вместо белия жребец, който съдбата му беше отнела.
— Май не можах да ти кажа колко съжалявам за Инвинсибъл — прошепна тя.
Радостта се изпари от лицето му и сякаш сянка премина през слънцето. После усмивката му се върна, както и мислите му.
— Няма нищо, но благодаря. Сега… Приготвил съм се за пикник и денят ни чака. Да вървим!
Беше ден, който Джейна щеше да помни до края на живота си, един от онези съвършени летни дни, когато слънчевата светлина изглежда плътна и златиста като мед. Артас забърза ход, но Джейна беше опитен ездач и лесно го настигна. Той я отведе надалеч от града, през широки зелени поля. Конете явно също се наслаждаваха на ездата, колкото и самите ездачи. Със заострени напред уши и разширени ноздри, те поемаха богатите аромати.
Пикникът беше прост, но вкусен — хляб, сирене, плодове и леко бяло вино. Артас се излегна с ръце зад глава и подремна за малко, докато Джейна събу ботушите си, зарови крака в гъстата, мека трева и се намести под едно дърво да почете. Книгата беше интересна — „Трактат за същността на телепортирането“, но тежката жега, рязкото натоварване и нежното жужене на цикадите я приспа.
Когато по-късно Джейна се събуди, леко изстинала, слънцето беше започнало да залязва. Тя се изправи, потърка очи и видя, че Артас го няма, също и коня му. Нейният кон, с юзди, преметнати през един клон, пасеше доволно. Тя се намръщи и се изправи на крака.
— Артас?
Нямаше отговор. Най-вероятно беше отишъл на разходка и скоро щеше да се върне. Наостри уши, опитвайки се да долови звук от копита, но напразно. Наоколо все още имаше орки на свобода. Или поне така се говореше. И планински котки, и мечки… по-познати, но не и по-малко опасни. Джейна започна да си припомня заклинанията, които беше учила. Беше сигурна, че ще може да се защити, ако я нападнат. Е, почти сигурна.