Атаката беше внезапна и безшумна.
Удар по врата и студена влага беше единственото, което усети. Тя зяпна изненадана и се завъртя. Нападателят й беше твърде бърз. Той моментално изтича и се скри, спирайки само за миг, в който й метна още един снаряд. Този път я уцели в устата и тя започна да се дави… от смях. Тя загреба снега и изохка тихо от студенината, която успя да се стече по ризата й.
— Артас! Не е честно!
В отговор получи четири поредни топки, които набързо се опита да събере. Явно се беше покатерил достатъчно високо, откривайки място, където зимата беше дошла по-рано и се беше върнал със снежни топки вместо трофеи. Къде се дяна? Там се мерна червената му…
Боят продължи още малко, докато и двамата свършиха боеприпасите.
— Мир! — извика Артас.
Джейна прие, смеейки се толкова силно, че едва изрече и една дума, а Артас излезе от скривалището си зад скалите и дотича при нея. Той я прегърна също засмян, а тя с радост забеляза, че и по неговата коса има следи от сняг.
— Знаех си от самото начало — каза той.
— К-какво знаеше?
Джейна беше обсипана с толкова много снежни топки, че макар още да бе лято, се беше смръзнала. Артас усети, че трепери от студ и я прегърна по-силно. Джейна знаеше, че трябва да се отдръпне. Спонтанна приятелска прегръдка беше едно, но да се задържи в обятията му беше нещо съвсем друго. И все пак тя остана там, отпусна глава на гърдите му се заслуша в отмерения и забързан ритъм на сърцето му. Затвори очи, когато той докосна косата й, махайки остатъците от сняг.
— В деня, в който те видях за пръв път, разбрах, че си момиче, с което мога да споделя игрите си. Момиче, което няма да откаже да поплуваме в горещ ден или… — Той отстъпи леко назад, забърсвайки следите от зима на лицето й с усмивка. — … или да получи снежна топка в лицето. Не те нараних, нали?
Тя се усмихна, внезапно затоплена.
— Не, не успя.
Погледите им се срещнаха и Джейна усети как бузите й пламват. Опита се да отстъпи назад, но ръцете му я държаха твърде здраво. Той продължи да докосва лицето й, следвайки извивките на бузите й със силните си груби пръсти.
— Джейна — каза тихо той и тя потрепери, но този път не от студа.
Не беше редно. Тя трябваше да се отмести. Но вместо това повдигна лице и затвори очи.
Целувката беше нежна, мека и чиста — първата в живота й. Като че ръцете й сами обгърнаха шията му и тя се притисна в него, а целувката им стана по-дълбока. Почувства се сякаш се дави, а той беше единственото сигурно нещо в света. Той беше каквото… когото искаше. Този младеж, който въпреки титлата си видя и разбра ученолюбивия й характер, но в същото време знаеше как да събуди игривото и смело момиче, което рядко имаше възможност да покаже… което рядко можеше да се види.
Но той беше виждал всичко, което тя всъщност беше, не само лицето, което тя показваше пред света.
— Артас — прошепна тя. — Артас…
Седем
Следващите няколко месеца в Даларан бяха прекрасни. Артас с изненада откри, че всъщност научава неща, които щяха да са му полезни, когато стане крал. Освен това имаше много възможности да се наслади на лятото и първото есенно захлаждане. Той обичаше да язди, въпреки болката, която изпълваше гърдите му всеки път, щом се качеше на кон, различен от Инвинсибъл.
А и Джейна беше там. Не беше планирал да я целуне. Но когато се намери в обятията й и потъна в сините й очи, изпълнени със смях и радост, не можа да се сдържи. И тя му отвърна.
Програмата й беше много по-изморителна и натоварена от неговата и не можеха да се виждат толкова често, колкото им се искаше. Всъщност успяваха да се видят главно при официални поводи. Без много да разискват, и двамата се бяха съгласили да не създават излишни поводи за клюки. Това засили тръпката във връзката им. Когато можеха, си открадваха моменти — целувка в беседката, бегъл поглед по време на официална вечеря… В началото първата им среща беше съвсем невинна, но сега те се стараеха да избягват подобни неща. Той беше научил наизуст програмата й, за да може да я „среща случайно“, а тя намираше оправдания, за да отскочи до конюшните или дворовете, които Артас и хората му използваха за военните си тренировки. Артас се наслаждаваше на всеки рискован и опасен миг.
Сега той чакаше до един от рядко използваните коридори пред полица за книги, преструвайки се, че преглежда заглавията. Джейна трябваше да се върне от упражненията си по огнена магия. С леко неудобство му беше споделила, че все още тренира близо до затвора, където има достатъчно вода. Трябваше да мине оттук, за да стигне до стаята си. Артас се ослуша. И ето — бързото и леко тупкане на пантофките й. Той се обърна, взе една от книгите и се престори, че чете, следейки коридора с крайчеца на окото си.