— Хайде, принц Артас. Трябва да придружите приятелката си на бала.
Артас някак си преживя вечерта, както и Джейна, въпреки че Теренас не спря да ги гледа странно. Той не искаше да каже на баща си, поне още не. Беше напрегната и нещастна вечер и в един момент, по време на паузата между танците, той се загледа в бялото снежно одеяло, в посребреното от луната езеро и се замисли защо всичко лошо се случваше все през зимата.
Генерал-лейтенант Еделас Блакмуър не изглеждаше особено щастлив от специалната си среща с крал Теренас и принц Артас. Всъщност изглеждаше така, сякаш искаше да се измъкне незабелязано.
Годините не го бяха пожалили, нито физически, нито с картите, които му беше раздала съдбата. Артас си спомняше симпатичния, енергичен военен командир, който, въпреки прекаленото си увлечение към чашката, поне изглеждаше, че не се поддава на пагубното й действие. Но явно вече не. Косата на Блакмуър беше прошарена, беше напълнял и с кървясали очи. За щастие, беше трезвен. Ако се беше появил на срещата пиян, Теренас, който беше твърд поддръжник на идеята за мярката във всичко, щеше да откаже да се види с него.
Блакмуър беше тук днес, защото беше забъркал сериозна каша. Много сериозна. По някакъв начин по време на пожар почетният орк гладиатор Трал беше избягал от Дърнхолд. Блакмуър се беше опитал да премълчи и лично да потърси орка, но такава тайна, огромна колкото самия зелен орк, нямаше как да се крие вечно. Докато излезе наяве, слухът естествено се беше разпространил мигновено — оркът бил освободен от някакъв вражески лорд, който искал да подсигури победите си в игрите, от ревнива любовница, която се опитала да го злепостави, от някаква група хитри орки, които не били засегнати от странната летаргия… не, не — от самия Оргрим Дуумхамър и от дракони, които се промъкнали, след като приели човешка форма и подпалили затвора с дъха си.
Артас беше впечатлен от орка на арената, но още тогава се беше замислил дали е било добра идея един орк да бъде възпитан и обучен да се бие. Когато пристигна вестта, че Трал е на свобода, Теренас веднага повика Блакмуър за обяснение.
— Достатъчно лошо е, че си счел за добра идея да обучиш орка да участва в гладиаторски двубои — започна Теренас. — Но да го научиш на военна стратегия, да го научиш да чете и пише… Трябва да Ви попитам, генерал-лейтенант… какво, в името на Светлината, си мислехте, че правите?
Артас удържа усмивката си, а Еделас Блакмуър като че наистина се смали пред очите му.
— Вие ме уверихте, че средствата и материалите отиват директно за подсигуряване на безопасността, както и че домашният Ви орк е добре охраняван — продължи Теренас. — А сега, вместо да е на сигурно място в Дърнхолд, той някак си се е озовал на свобода. Как е възможно това?
Блакмуър се начумери, но се поокопити.
— Наистина е много жалко, че Трал е избягал. Сигурен съм, че разбирате как се чувствам в момента.
Това беше удар от страна на Блакмуър, тъй като на съвестта на Теренас все още тежеше фактът, че Дуумхамър избяга под носа му. Но това не беше особено умен ход. Теренас се ядоса и продължи.
— Надявам се, че това не е някаква тревожна тенденция. Парите се събират от хората, които ги изработват, генерал-лейтенант, и отиват за тяхната сигурност. Необходимо ли е да изпращам човек, който да провери дали парите са били използвани по предназначение?
— Не! Не, няма нужда от подобно нещо. Ще Ви отчета всяко пени.
— Да — каза Теренас с измамна мекота. — Така ще направите.
Когато Блакмуър най-сетне си отиде, покланяйки се многократно, преди да изчезне от поглед, Теренас се обърна към сина си.
— Какво мислиш за тази ситуация? Ти си виждал Трал в действие.
Артас кимна.
— Не беше нищо подобно на това, което си бях представял за един орк. Имам предвид… беше огромен. И се би яростно. Но освен това си личеше, че е интелигентен и обучаван.
Теренас подръпна замислено брадата си.
— Има групи дезертирали орки, които са на свобода. Те може и да не са болни от това, което бяха наблюдавали в лагерите. Ако Трал ги открие и ги научи на всичко, което знае, това би било много лошо за нас.
Артас се изправи в стола си. Това може да е нещото, което е търсел.
— Тренирах усърдно с Утър.
И наистина беше така. Без да може да обясни на някого, а и на себе си, защо беше прекратил връзката си с Джейна, той се беше отдал изцяло на обучението си. Тренираше с часове, докато цялото тяло го заболи, опитвайки се да се изтощи до такава степен, че да замъгли образа й в съзнанието си.