Ръката на Утър беше като стоманен колан пред диафрагмата на Артас. У момчето се зароди чувство на страх, но той го отблъсна така, както се отблъскваше от ръката на Утър.
— Мога да яздя сам — каза Артас, прикривайки тревогата си с раздразненост. — Кажете ми какво става.
— Ездач от Саутшор7 дойде и донесе лоша новина. Преди няколко дни стотици лодки, пълни с бегълци от Стормуинд8, са затрупали бреговете ни — каза Утър.
Ръката му не помръдваше и Артас просто се отказа да й се противи. Внимателно заслушан, той извърна глава и впери морскозелените си очи в мрачното лице на Утър.
— Стормуинд е превзет.
— Какво? Стормуинд? Как? От кого? Какво…
— Скоро ще разберем. Оцелелите, между които и принц Вариан, са водени от единствения защитник на Стормуинд — лорд Андуин Лотар. Той ще дойде заедно с принц Вариан и останалите в столицата след няколко дни. Лотар ни предупреди, че носи тревожна новина — очевидно, щом нещо е разрушило Стормуинд. Изпратиха ме да те открия и да те върна. Точно сега не е време за игри с простолюдието.
Потресен, Артас се обърна напред и вкопчи ръце в гривата на Стедфаст.
Стормуинд! Артас не беше ходил там, но беше чувал легенди за него. Славно място с огромни каменни стени и живописни постройки. Здрав и стабилен, градът е бил построен да удържа ударите на страховитите ветрове, откъдето идваше и името му. Ако наистина е бил превзет, кой или какво можеше да е толкова силно, за да го направи?
— Колко души ще дойдат с тях? — Артас повиши тон по-силно, отколкото обичаше, но се налагаше да надвиква тропота на копита по пътя към дома.
— Не се знае. Но не са малко. Според вестоносеца всички са оцелели.
— Оцелели от какво? А принц Вариан?
Цял живот беше слушал за Вариан, разбира се, както и знаеше всички имена на съседните крале, кралици, принцове и принцеси. Изведнъж Артас се ококори. Утър спомена Вариан, но не и баща му — крал Лейн.
— Скоро ще бъде крал Вариан. Крал Лейн е загинал в битката при Стормуинд.
Новината за смъртта на един човек разтърси Артас повече от мисълта за хилядите хора, останали без дом. Семейството на Артас беше сплотено — той, сестра му Калия, майка му — кралица Лиан и, разбира се, баща му — крал Теренас. Артас знаеше, че неговите роднини са особено близки, особено след като беше виждал отношението на други владетели към семействата им. Да загубиш града си, начина си на живот и баща си…
— Горкият Вариан — промълви той, а очите му се насълзиха от съчувствие.
Утър го потупа небрежно по рамото.
— Да — отвърна той. — Черен ден за момчето.
Изведнъж Артас потрепери, но не от студа на ясния зимен ден. Чудесният следобед, синьото небе и пейзажът от нежни снежни вълни внезапно помръкнаха.
Минаха няколко дни и Артас стоеше в укреплението на замъка. Беше донесъл чаша горещ чай на Фалрик, един от стражите, и му правеше компания. Срещи като тези със семейството на Балнир, миячките, слугите, ковачите и изобщо с почти всички подчинени в двореца не бяха нещо необичайно. Теренас винаги се мръщеше, но Артас знаеше, че никой нямаше да бъде наказан, ако си говори с него. Даже понякога се чудеше дали баща му всъщност не одобрява всичко това.
Фалрик се усмихна доволно и направи дълбок поклон в знак на искрено уважение. След това свали ръкавиците си, за да стопли ръце на горещата чаша. Очакваха сняг и небето беше бледосиво, но засега денят беше ясен. Артас се облегна на стената със скръстени ръце и подпря брадичка върху тях. Виждаха се белите хълмове на Тирисфал, а надолу — пътят, който минаваше през гората Силвърпайн9 и водеше до Саутшор. По него щяха да минат Андуин Лотар, магът Кадгар и принц Вариан.
— Виждат ли се вече?
— Не, Ваше височество — отвърна Фалрик и сръбна от чая си. — Може да се появят днес, утре или вдругиден. Ако се надявате да ги видите, сър, може доста да почакате.
Артас му се усмихна, а от очите му извираше радост.
— По-добре, отколкото уроците.
— Ами, сър, Вие знаете по-добре от мен — отвърна дипломатично Фалрик, очевидно опитвайки се да скрие усмивката си.
Докато стражата си довършваше чая, Артас въздъхна и за пореден път погледна надолу към пътя. В началото беше забавно, но вече ставаше скучно. Искаше му се да отиде да види как е жребчето на Брайтмейн, но знаеше, че трудно ще може да се измъкне за няколко часа, без да го усетят. Фалрик беше прав — Лотар и Вариан може да са на няколко дни път от тук, ако…