Без да се замисля, протегна ръка, за да докосне лицето му. Той се стресна от допира й, сякаш беше забравил къде се намира, но после й се усмихна.
— Готова ли си?
Джейна си помисли за единствената хапка, която успя да преглътне.
— Не — каза тя. — Но… Артас, притеснявам се за теб. Не ми харесва как ти се отразява всичко това.
— Как ми се отразява? — рязко каза той. — А какво да кажем за селяните? Те умират и се превръщат в ходещи трупове, Джейна. Трябва да спра това, трябва!
— Разбира се, че трябва и много добре знаеш, че ще направя всичко по силите си, за да ти помогна. Но никога не съм те виждала да мразиш така.
Той се засмя кратко и рязко.
— Искаш да харесвам некромантите ли?
Тя се намръщи.
— Артас, не извъртай думите ми така. Ти си паладин. Служиш на Светлината. Ти си лечител колкото и воин, но всичко, което виждам в теб, е желание да разгромиш врага.
— Започваш да звучиш като Утър.
Джейна не отговори. Беше толкова уморена, че трудно успяваше да събере мислите си. Отхапа си още сирене, фокусирайки се върху набавянето на нужните за тялото си сили. По някаква причина й беше трудно да преглъща.
— Джейна… просто искам да спрат да умират невинни хора. Това е всичко. И… признавам си, яд ме е, че явно не успявам да го постигна. Но щом всичко свърши, ще видиш. Всичко ще бъде отново наред. Обещавам.
Той й се усмихна и за момент тя видя красивото лице на предишния Артас. Тя също се усмихна, надявайки се да изглежда окуражително.
— Готова ли си вече?
Две хапки. Джейна прибра остатъка от сиренето си.
— Готова. Да тръгваме.
Нощното небе беше започнало да придобива пепелявото сиво на зората, когато чуха изстрели. Сърцето на Артас се сви. Той пришпори коня си на север по пътя, който минаваше през измамно приветливи хълмове. Точно пред портите на Хартглен видяха няколко мъже и джуджета с оръжия, насочени към тях. Освен мириса на барут, полъхът на лекия бриз беше примесен със странно приятен и леко сладък аромат на прясно изпечен хляб.
— Не стреляйте! — извика Артас, докато отрядът му го настигаше в галоп.
Той дръпна юздите толкова рязко, че конят му се стресна и подскочи.
— Аз съм принц Артас! Какво става тук? Защо сте въоръжени?
Всички свалиха пушките си, очевидно изненадани да видят принца с очите си.
— Сър, няма да повярвате какво става тук.
— Пробвайте ме — отговори Артас.
Той не се изненада от началото на разказа — че мъртвите са възкръснали и са ги нападнали. Това, което го изненада, бяха думите „огромна армия“. Той погледна към Джейна. Тя изглеждаше напълно изтощена. Кратката почивка, която бяха направили през нощта, очевидно не беше достатъчна, за да се възстанови.
— Сър — извика един от разузнавачите, който дотича до тях. — Армията… идва насам!
— По дяволите! — измърмори Артас.
Малката група мъже и джуджета можеха да влязат в схватка, но не и да се справят с цяла армия от проклетите неща. Артас взе решение.
— Джейна, аз оставам тук, за да защитавам селото. Ти иди възможно най-бързо при лорд Утър и му кажи какво се случва.
— Но…
— Тръгвай, Джейна! Всяка секунда е от значение!
Тя кимна. „Благослови я, Светлина, и дано успее да запази самообладание.“ Той й спести признателната си усмивка, преди тя да прекрачи портала, който беше отворила, и да изчезне.
— Сър — каза Фалрик и нещо в тона му накара Артас да се обърне. — П-по-добре вижте това.
Артас проследи погледа му и сърцето му се сви. Празни сандъци… със знака на Андорал…
Упорито надявайки се, Артас попита с треперещ глас:
— Какво е имало в сандъците?
Един от мъжете на Хартглен го изгледа учудено.
— Само зърно от Андорал. Не се тревожете, милорд. Вече беше раздадено на хората. Имаме предостатъчно хляб.
Това беше миризмата — не типичната миризма на изпечен хляб, а малко странна, леко сладникава… И Артас разбра. За миг остана зашеметен от чудовищната ситуация, от истинския обхват на ужаса. Зърното е раздадено… и изведнъж се появява огромна армия немъртви…
— О-о, не — прошепна той.
Мъжете се вторачиха в него и той се опита да каже нещо, но гласът му още трепереше. Но този път не от ужас, а от гняв. Заразата няма за цел просто да убива хората. Не, не, беше много по-мрачно и по-зловещо от това. Трябва да ги превръща в…