— За Лордерон! За краля!
Мъжете се строиха под пламенния вик на Утър, Носителя на Светлината, и подновиха атаката си. Утър беше дошъл със солидно подкрепление от рицари — свежи и готови за битка. Те не трепнаха при вида на немъртвите. Джейна, която въпреки силната си умора беше дошла с Утър и рицарите му, явно добре ги беше подготвила и никой не загуби време за излишни реакции. Немъртвите умираха все по-бързо, а вълните им срещаха неумолимата атака от чук, меч и огън.
Джейна падна, краката й отказаха и тя се свлече, след като последните немъртви избухнаха в пламъци и се строполиха наистина мъртви. Тя придърпа кожената си манерка и дълго пи вода. После с трепереща ръка изрови малко сушено месо. Битката свърши… засега. Артас и Утър свалиха шлемовете си. Косите им бяха сплъстени от пот. Джейна загриза месото си, докато гледаше как Утър оглежда морето от немъртви трупове, кимайки доволно. Ужасен, Артас се беше загледал в нещо. Джейна проследи погледа му и се намръщи учудена. Навсякъде лежаха трупове, но Артас се беше вторачил в подпухналото и наядено от мухи тяло не на някой от войниците му, дори не на човек, а на кон. Утър отиде до ученика си и го потупа по рамото.
— Изненадан съм, че успя да удържиш толкова време, момко — каза той с топъл глас и горда усмивка. — Ако не бях дошъл точно тогава…
Артас се завъртя.
— Виж, направих каквото можах, Утър!
Джейна и Утър замигаха изненадани от суровия му тон. Реагираше пресилено… Утър не го кореше. Хвалеше го.
— Ако бях дошъл с цял рицарски легион, щях да…
Утър присви очи.
— Не е време да се давиш в гордост! Според думите на Джейна това е само началото.
Морскозелените очи на Артас се преместиха върху Джейна. Още преживяваше това, което беше приел за обида и за пръв път, откакто го познаваше, Джейна усети как леко потръпва от пронизващия му поглед.
— Или не забеляза, че войските на немъртвите се увеличават с всеки паднал от нашите? — заупорства Утър.
— Тогава трябва да ударим водача им! — избухна Артас. — Кел’Тузад ми каза кой е и къде да го намерим. Той е нещо, наречено Властелин на ужаса. Името му е Мал’Ганис и се намира в Стратхолм. Стратхолм, Утър — мястото, където си станал паладин на Светлината. Това не значи ли нещо за теб?
Утър въздъхна уморено.
— Разбира се, но…
— Ако трябва, сам ще отида и ще убия Мал’Ганис! — извика Артас.
Джейна спря да дъвче и се загледа в него. Никога досега не го беше виждала такъв.
— Успокой се, момко. Колкото и да си смел, не може да вярваш, че сам ще победиш човека, който командва мъртвите.
— Тогава ела с мен, Утър. Но аз тръгвам със или без теб.
Преди дори Джейна или Утър да успеят да кажат нещо, той се метна на седлото, завъртя коня и препусна на юг.
Джейна се изправи изумена. Той тръгна без Утър… без хората си… без нея. Утър внимателно пристъпи към нея. Тя поклати русокосата си глава.
— Той се чувства лично отговорен за смъртта на всички — каза тихо тя. — Мисли, че е трябвало да може да предотврати всичко това.
Тя вдигна очи към Утър.
— Дори магьосниците от Даларан — тези, които познаваха Кел’Тузад, не подозираха какво се случва. Няма как Артас да е знаел.
— За първи път усеща тежестта на короната — каза Утър спокойно. — Досега не го беше правил. Това е част от процеса, лейди… Така ще се научи да управлява мъдро и добре. Видях как Теренас се измъчваше по същия начин, когато беше млад. И двамата са добри мъже, които искат да постъпват правилно с хората си. За да бъдат щастливи и в безопасност.
Със замислени очи той гледаше как Артас изчезва в далечината.
— Но понякога трябва да се избере по-малкото зло. Понякога няма как всичко да се оправи. Артас се учи на това.
— Мисля, че разбирам, но… не мога да го оставя да отиде сам.
— Не, не. Щом мъжете се подготвят за дълъг път, ще го последваме. Ти също трябва да събереш сили.
Джейна поклати глава.
— Не, той не трябва да остава сам.
— Лейди Праудмуър, ако ми позволите — започна бавно Утър. — Може би е най-добре да го оставите да си избистри мислите. Последвайте го, щом желаете, но му дайте малко време да помисли.
Ясно беше какво има предвид. Не й се хареса, но се съгласи. Артас беше обезумял. Чувстваше гняв и безсилие и не беше в състояние да мисли трезво. И точно затова тя не можеше да го остави сам.