— Флотилията?
Утър кимна утвърдително.
— Пое командването на целия флот на Лордерон и тръгна нанякъде с него, като само изпрати кратко известие на баща си. Не знаем защо са му се подчинили без пряка заповед от краля.
Джейна се усмихна тъжно.
— Защото е техният принц. Той е Артас. Те го обичат. Те не знаят за… това.
Болка прониза грубите черти на Утър и той кимна.
— Така е — каза тихо той. — Винаги е бил добър с хората, които му служат. Те разбират, че е искрено загрижен за тях и биха му служили с цената на живота си.
В думите му прозвуча отчаяние. Артас наистина беше заслужил вечната им вярност и те го бяха последвали. „И сега отново отказваш да ми помогнеш…“
Утър я разтърси леко, връщайки я в реалността.
— Знаеш ли накъде може да ги е повел, дете?
Джейна си пое дълбоко дъх.
— Дойде при мен, преди да тръгне. Умолявах го да не отива. Казах му, че ми прилича на капан…
— Къде? — настояваше Утър.
— Нортренд. Замина за Нортренд, за да убие Мал’Ганис, демоничния властелин, който е виновен за заразата. Не беше успял да го победи… тук.
— Демоничен властелин? По дяволите това момче!
Джейна се сепна от тона му.
— Трябва да докладвам на Теренас.
— Опитах се да го спра — повтори Джейна. — После… и когато той… — тя отчаяно жестикулираше сред невъобразимия брой трупове, които безмълвно ги заобикаляха.
За хиляден път тя се запита дали нямаше как да го спре… ако беше намерила правилните думи, ако го беше докоснала правилно, ако можеше да бъде разубеден.
— Провалих се. Провалих теб и Артас. Провалих тези хора… и себе си.
Тежката ръкавица на Утър докосна малкото й рамо.
— Не се самоизмъчвай така, момиче.
Тя се засмя тъжно.
— Толкова ли е очевидно?
— Всеки човек със сърце би се тревожил за същото. Аз също го правя.
Тя вдигна очи към него, изненадана от признанието му.
— И ти ли? — попита тя.
Утър кимна, кървясалите му от умора очи бяха изпълнени с дълбока болка, която я порази.
— Не можах да го разубедя. Той все още е моя принц. Но се чудя… дали можех да застана на пътя му? Да му кажа нещо друго, да направя нещо друго?
Той въздъхна и поклати глава.
— Може би. А може би не. Но този момент е в миналото и изборът ми не може да се промени. Ти и аз трябва да погледнем към бъдещето. Джейна Праудмуър, ти нямаш нищо общо с това… клане. Благодаря ти, че ми каза къде е Артас.
Джейна сведе глава.
— Имам чувството, че отново съм го предала.
— Джейна, може би си го спасила… и всички онези хора, които са тръгнали с него, без да знаят в какво се е превърнал.
Изненадана от думите му, тя го погледна сурово.
— В какво се е превърнал? Той все още е Артас, Утър!
Очите на Утър изглеждаха като обладани.
— Да, добре. Но той направи жесток избор… и последиците от него предстоят да бъдат видени. Не съм сигурен, че ще може да се отърси от тях.
Утър се обърна и се загледа в труповете.
— Знаем, че мъртвите могат да се съживят като неживи, че демоните наистина съществуват. Сега се чудя дали няма и духове. Защото ако има, нашият принц няма да може да се отърве от тях.
Утър се поклони.
— Хайде да се махаме от това място, лейди.
Тя поклати глава.
— Не още. Не съм готова.
Той потърси погледа й и после кимна.
— Както решиш. Нека Светлината бъде с теб, лейди Джейна Праудмуър.
— И с теб, Утър, Носителя на Светлината.
Джейна го изпрати с най-красивата усмивка, на която беше способна в момента и се загледа в отдалечаващата се фигура. Артас със сигурност щеше да приеме това като поредно предателство, но ако така животът му можеше да бъде спасен… тя щеше да го преживее.
Миризмата беше станала прекалено непоносима, дори за упоритата й воля. Джейна се спря за последен поглед. Част от нея се чудеше защо се беше върнала тук, другата част знаеше. Беше дошла, за да запечата гледката в ума си, за да осъзнае дълбочината на случилото се. Никога не трябва да го забравя, никога. Дали Артас беше стигнал твърде далеч или не, случилото се тук никога не трябваше да се превърне в бележка под линия на учебниците по история.
Бавно към нея се снижи гарван. Искаше й се да се затича и да го прогони от бедните разсечени тела, но това беше просто естествена реакция. Птицата нямаше съзнание, което да й каже колко обидно за човешките сетива е това, което се канеше да стори. Джейна погледна към гарвана за момент и очите й се разшириха.