— Артас, момко! Не мислех, че точно ти ша до’деш да ни спасиш!
Той се втурна напред, с лице още по-скрито в рунтавата брада, която Артас помнеше от малък — ако изобщо беше възможно, а малко по-сбръчканите му очи светеха от радост. Протегна ръце, изтича до Артас и го прегърна през кръста. Артас се засмя… О, Светлина, от толкова дълго време не се беше смял… и прегръщал стария си приятел и учител. Щом се пуснаха, Артас се сети за думите на Мурадин.
— Да ви спасим ли? Мурадин, дори не знаехме, че сте тук. Ние дойдохме, за да…
Артас изведнъж реши да премълчи. Все още не знаеше как щеше да реагира Мурадин и затова просто му се усмихна.
— Това може да почака — каза той. — Хайде, стари приятелю. Лагерът ни не е далеч от тук. Изглежда с хората ти имате нужда от топла храна.
— Има ли и биричка, ведна’а казвам да — засмя се Мурадин.
С пристигането на Артас, Мурадин, заместник-командирът му Бейлгън и останалите джуджета в лагера възцари празнично настроение. Дори безпощадният студ като че поомекна. Артас знаеше, че джуджетата са свикнали със студения климат и са здрави и силни същества, но забеляза облекчението и благодарността, които се изписаха по брадатите лица, когато им беше поднесена купа гореща яхния. Не му беше лесно, но Артас премълча въпросите, които толкова го глождеха, докато Мурадин и хората му бяха добре настанени. После той покани Мурадин по-далеч от центъра на лагера, близо до палатката си.
— Е — започна той, докато бившият му учител гребеше в купичката си с бързото темпо на неуморна джуджешка машина, — какво всъщност правите по тези земи?
Мурадин преглътна храната си и посегна към бирата си.
— Ами, момко, не е нещо, дето мо’еш да споделиш с всеки.
Артас кимна с разбиране. Само няколко души от флотилията му знаеха истинската причина за идването им в Нортренд.
— Благодаря за доверието, Мурадин.
Джуджето го потупа по рамото.
— Пораснал си, момко, наистина. Щом си успял да стигнеш до тая забра’ена земя, имаш пра’о да разбереш к’во пра’йм тука с момчетата. Търся е’на легенда.
Очите му проблеснаха, докато отпиваше от бирата си и после продължи.
— Хор’та ми винаги са имали интерес към редките предмети, знайш, нали?
— Така е.
Артас си помни, че беше чул за Мурадин и сформиране на нещо, наречено Лигата на изследователите. Със седалище в Айрънфордж51, членовете й обикалят по света в търсене на археологически съкровища.
— Значи си по работа на Лигата?
— Точно тъй. Мно’о пъти съм идвал тука. Тая земя има странно привличане. Не издава тайните си лесно… и т’ва я прави още по-интересна.
Джуджето разрови чантата си, извади дневник с кожена подвързия, който изглежда беше преживял доста и го подаде на Артас. Принцът го взе и започна да разгръща страниците. Имаше стотици рисунки на същества, забележителности и останки.
— На пръв поглед не изглежда кой знай к’во.
Разглеждайки рисунките, Артас нямаше как да не се съгласи.
— През по’ечето време само проучваме — продължи Мурадин. — И учим.
Артас затвори дневника и го върна на Мурадин.
— Останахте изненадани като ни видяхте — не защото бяхме немъртви, а по-скоро, че не бяхме такива. Откога сте тук… и какво научихте?
Мурадин изгреба купичката си, обра остатъците с парче хляб и изяде и него. После леко въздъхна.
— А-а, липсват ми сладкишите на пекарите в двореца.
После затърси лулата си.
— Да ти кажа, тука сме достатъчно дълго, за да разберем, че нещо не е наред. Има няк’ва… нарастваща сила. Лоша е и ста’а още по-лоша. Говорих с б’ща ти. Мисля, че т’ва нещо не му харесва просто да си стои тука, в Нортренд.
Артас потисна тревогата и вълнението си, стараейки се да си придаде спокоен вид.
— Мислиш ли, че може да застраши хората ми?
Мурадин се облегна назад и запали лулата си. Миризмата на подбран тютюн погали успокояващо ноздрите на Артас — нещо познато в тази непозната земя.
— Точно тъй. Мисля, че е свързано с появата на тия досадни немъртви.
Артас реши, че е време също да сподели това, което знаеше. Говореше бързо, но спокойно, разказвайки на Мурадин за заразеното зърно. За Кел’Тузад и Култа на прокълнатите, както и за собствения си ужасяващ спомен от срещата с превърнатите фермери. Също и за срещата си с Мал’Ганис, Властелина на ужаса, който се оказал отговорен за заразата, за насмешливата му покана да дойде тук, в Нортренд. Спомена и Стратхолм, но бегло.