Водата се процеждаше през местата, където се съединяваха частите на бронята му и попиваше по бричовете, ризата и бойната му туника. Целият подгизна и започна да замръзва, но не усещаше нищо. След миг Инвинсибъл се засили напред и скочи върху отсрещния бряг. Последните месохвъргачки също се дотъркаляха до сушата, а труповете, които успяха да се изправят, се потътриха след тях. Другите останаха да лежат на място, а около тях се плискаше чистата речна вода.
— Напред — каза Рицарят на смъртта.
Рейнджърите се бяха оттеглили в селото Феабрийз70. Щом първоначалният им шок отмина, тамошните елфи веднага се заловиха да им помагат — погрижиха се за ранените, предложиха оръжията и уменията си. Силванас заповяда на тези, които не можеха да се бият, да тръгнат незабавно към Силвърмуун.
— Не вземайте нищо със себе си — каза тя.
Една елфа кимна и побърза да изкачи рампата към горния етаж.
— Но в стаите ни горе…
Силванас се завъртя с блеснали очи.
— Не разбирате ли? Мъртвите идват за нас! Те не се уморяват, не се забавят и добавят нашите жертви към армията си! Успяхме само да ги забавим и то не за дълго! Съберете семействата си и тръгвайте!
Елфата като че се изненада от резкия тон на рейнджър-генерала, но се подчини. Набързо събра семейството си и всички поеха надолу по пътя към столицата.
Артас нямаше дълго време да седи на едно място. Силванас обходи с поглед ранените. Никой от тях не трябваше да остава тук. И те трябваше да се евакуират в Силвърмуун. А що се отнася до малкото останали живи и здрави, от тях тя трябваше да поиска още повече. Може би всичко, което имаха. Те, както и тя, се бяха заклели да защитават народа си. Сега беше дошъл моментът да го сторят.
Наблизо, между Елрендар и Силвърмуун, имаше кула. Странно, но беше сигурна, че Артас ще намери начин да продължи марша си. Да продължи да оставя виолетово-черни белези по земята й. Кулата щеше да е удобно място за защита. Рампите бяха тесни и не позволяваха струпване на немъртви, което преди се беше оказало пагубно, а и имаше няколко етажа, всички открити. Заедно със стрелците си тя можеше да успее да нанесе тежки поражения, преди…
Силванас Уиндранър, рейнджър-генерал на Силвърмуун, си пое дъх, за да се успокои и плисна малко вода на лицето си. После пи дълго от живителната течност и се изправи, за да подготви ранените за това, което без съмнение щеше да бъде последната им битка.
Едва не закъсняха. Докато рейнджърите се изкачваха по кулата, която щеше да бъде техният бастион, въздухът — преди сладък и свеж, сега беше напоен с противната смрад от разложение. Над тях се носеха стрелци върху дракондори71. Огромните създания, в златисти и червени цветове, изпъваха недоволно юздите със змийските си глави. Те също усещаха смъртта и това ги дразнеше. Тези красиви зверове никога досега не бяха подлагани на подобно гнусно изпитание. Един от ездачите размени знаци със Силванас.
— Немъртвите са били забелязани — уведоми спокойно тя воините си.
Всички кимнаха.
— По местата. Бързо!
Като добре смазана джуджешка машина те се подчиниха. Ездачите на дракондори се спуснаха на юг към наближаващата армия. Отряд стрелци и воини за близък бой също се втурнаха напред като първа отбранителна линия. Най-добрите стрелци се изкачиха по извитите рампи на кулата, а останалите се подредиха около основата й.
Не се наложи да чакат дълго.
Ако Силванас беше таила някаква дори и малка надежда числеността на армията да намалее при забавянето си, тя се пръсна като кристал върху каменен под. Сега виждаше предните му отряди — гниещи немъртви, следвани от скелети и чудовищни създания, които размахваха огромни оръжия с трите си ръце. Над тях като мишелови летяха подобните на камъни същества. Щяха да пробият…
Колко странно нещо е съзнанието, помисли си Силванас със страховита ирония. Сега несъмнено настъпваше часът на смъртта й, а в главата й зазвуча древната песен, която обичаше да пее като малка с братята и сестрите си… Когато цареше мир и всички бяха заедно — Алериа, Верееса и най-малкият й брат Лират — на здрачаване, когато нежните лавандулови сенки разстилаха мантии и сладкият аромат на океана и цветята се понасяше над цялата земя.