Е, Утър беше мъртъв и докато Артас все още убиваше орки, сега действаше в съюз с демони. Покрай окото му потръпна мускулче.
— Какво чакаме? — сопна се той и пришпори Инвинсибъл в галоп.
Орките се биха смело, но накрая беше безполезно, както всеки опит да бъдат спрени Немъртвите пълчища. Артас яздеше бясно напред, а Инвинсибъл тъпчеше пъргаво оркските трупове. После дълго време стоя, загледан във вратата. Три каменни плочи, неприсъщо елегантни за толкова брутална раса. Наблизо стърчаха огромни животински кости, които излъчваха слабо червено сияние. В местата, отбелязани с каменните плочи, бавно и спираловидно се виеше зелен енергиен поток — проход към друг свят. Джейна щеше да се заинтригува… но щеше да е твърде ужасена, за да задоволи любопитството си. Това я правеше слаба. То… това я правеше Джейна…
— Зверовете бяха избити — тросна се Артас. — Демоничният портал е твой, лич.
Скелетната форма потръпна от радост, понесе се напред и молитвено вдигна ръце. Към арката водеха стъпала, но Артас забеляза, че призракът не ги изкачи. Той застана в началото им от уважение… или от практичното желание да избегне нещо лошо. Артас се стегна на гърба на Инвинсибъл и се загледа внимателно.
— Призовавам те, Аркемонд75! Смирените ти слуги биха желали да се появиш.
Зелената мъглявина продължи да се върти. После Артас осъзна, че може да различи форма… черти… които бяха едновременно като и не като познатите му Властелини на ужаса.
Съществото, както Артас предполагаше, имаше синьосива кожа, макар че от зеления оттенък не беше много сигурно. Несъмнено обаче тялото на демона беше мощно, с огромни мускулести гърди, огромни силни ръце, а долната част сякаш наподобяваше това на коза… краката на Аркемонд се извиваха назад и завършваха с копита. Опашката му се движеше нервно в контраст със спокойното му и сдържано изражение. Ръцете, раменете и краката му бяха покрити със златни брони, гравирани и украсени с фигури на черепи и шипове. От брадичката му излизаха две тънки и дълги пипала. Но най-поразителната черта на издълженото му лице бяха очите, които излъчваха противна зелена светлина, по-силна и завладяваща от зеленикавата мъглявина около него. Макар че Аркемонд още не беше пристигнал — не и физически — в този свят, Артас не остана безразличен към присъствието на демона.
— Извика името ми, жалък лич, и ето, че дойдох — каза демонът, а гласът отекна и завибрира по костите на Артас. — Ти си Кел’Тузад, нали?
Кел’Тузад сведе рогатата си глава в поклон. Очевидно не се подмазва, помисли си Артас.
— Да, Велики. Аз те призовах. Умолявам те, кажи ми как можем да ускорим прехода ти в този свят. Съществувам само за да служа.
— Трябва да откриеш специална книга — отговори демоничният властелин.
Погледът му се спря върху Артас, изследва го за миг и после се извърна. Артас започна да се дразни.
— Единствената книга със заклинания на Медив, Последния пазител. Само неговите заклинания са достатъчно мощни, за да ме доведат в този свят. Потърсете града на смъртните, наречен Даларан. Там се пази книгата. След три дни на здрачаване трябва да ме призовете.
Образът изчезна. Артас дълго остана взрян в празното пространство, което остана след него. Даларан… Най-могъщото съсредоточаване на магия в Азерот след Куел’Талас.
Даларан. Там се обучаваше Джейна. Може би щеше още да е там. За миг през него премина болка.
— Даларан се пази от най-мощните магьосници в Азерот — каза той спокойно на Кел’Тузад. — Няма начин да се приближим незабелязано. Те ще се подготвят за нас.
— Както Куел’Талас ли?
Смехът на Кел’Тузад прозвуча глухо.
— Спомни си колко лесно ги премазахме. Ще направим същото и там. Освен това, не помниш ли… Аз бях член на Кирин Тор и много близък с архимаг Антонидас. Даларан беше мой дом. Познавам тайните му, защитните му заклинания и не толкова добре защитените места, през които да се промъкнем. С радост ще донеса ужас на тези, които ме принуждаваха да загърбя пътя и съдбата си. Не се страхувай, Рицарю на смъртта, не можем да се провалим. Никой и нищо не може да спре Немъртвите пълчища.
С крайчеца на окото си Артас засече някакво движение. Той се обърна и видя носещия се дух на някогашната Силванас Уиндранър. Явно беше слушала целия разговор и беше видяла реакцията към новата му заповед.