Кел’Тузад се държеше като дете на сутринта след Уинтър Вейл. Той разлистваше страниците на книгата на Медив, погълнат от новата си играчка. Това подразни Артас.
— Кръгът на силата е подготвен според инструкциите ти, лич. Готов ли си да започнеш призоваването?
— Почти — отговори призракът.
Костите на пръстите му продължаваха да разгръщат страниците.
— Толкова много трябва да поема. Познанието на Медив само за демоните е потресаващо. Мисля, че е бил много по-мощен, отколкото някой някога си е представял.
Когато Кел’Тузад започна да произнася нещо, се образува някакво черно-зеленикаво завихряне, а после се появи и Тикондриъс. Артас още повече се подразни, когато Властелинът на ужаса заговори с обичайния си надменен тон.
— Поне е ясно, че не е достатъчно могъщ, за да избегне смъртта. Но да речем, че това, което е започнал, ние ще довършим… днес. Започнете призоваването!
След това Тикондриъс изчезна. Кел’Тузад се понесе над кръга. Мястото беше очертано само с четири малки кръстчета. В центъра му светеше малък издълбан кръг от мистериозни знаци.
Кел’Тузад носеше книгата със себе си и щом се намести над кръга, кръгът заблестя с виолетова светлина. В същия миг се чу пропукване и около него се появиха осем огнени стълба. Кел’Тузад се обърна към Артас с блеснали очи.
— Тези, които са останали живи в Даларан, ще усетят силата на това заклинание — предупреди Кел’Тузад. — Не трябва да бъда прекъсван, иначе ще се провалим.
— Ще ти пазя кокалите, лич — увери го Артас.
Кел’Тузад се оказа прав. Твърде лесно бяха проникнали в Даларан, убиха хората, задействали заклинания срещу тях и взеха това, за което бяха дошли. Артас дори беше успял да убие архимаг Антонидас — мъжът, когото беше смятал за особено могъщ.
Ако Джейна беше там, със сигурност щеше да му се противопостави, да му припомни какво е имало между тях, както беше правила и преди. Нямаше да има по-голям късмет от преди, само че… Той се радваше, че не се бе наложило да се изправя срещу нея.
Вниманието на Артас изведнъж се завърна в реалността. Вратите се отваряха и сивите му устни се извиха в усмивка. Преди Немъртвите пълчища бяха използвали елемента на изненадата. И да, в Даларан винаги е имало много могъщи магьосници, но никога не е имало обучени военни, нито пък всички магьосници от Кирин Тор бяха там. Разполагаха с няколко часа и не си бяха губили времето. Бяха телепортирали цяла армия.
Чудесно. Кървава битка беше точно това, от което се нуждаеше, за да се отърве от мислите за Джейна Праудмуър и младежките си спомени.
Той вдигна Фростморн, усети гъдела в ръката си и чу мекия глас на Крал-лич да гали ума му.
— Фростморн е жаден — каза той на войските, насочвайки меча си към бронираните защитници на славния град на магьосниците. — Да утолим жаждата му!
Немъртвите пълчища зареваха, а изстрадалият вик на Силванас се издигна над целия шум и Артас се зарадва още повече. Дори в смъртта си, макар че се подчиняваше, тя го отхвърляше. Затова той обичаше да я принуждава да наранява тези, които искаше да защити. Инвинсибъл се изправи под ездача си и, изцвилвайки, се впусна в галоп. Някои от гнусните войници останаха да пазят Кел’Тузад, но повечето последваха водача си. Артас позна облеклото на много от хората, които Кирин Тор беше телепортирал, за да защитят града. Някои от тях му бяха приятели, но това беше в миналото, което беше от значение колкото и вчерашната прогноза за времето. Вече му беше по-лесно, защото усещаше единствено удовлетворението на Фростморн. Мечът не само светеше, но и пееше, когато поемаше нови души, вдигаше се и падаше, разкъсваше брони сякаш режеше плът.
След като покосиха първата вълна и съживиха тези, които можеха да бъдат употребени в редиците на Немъртвите пълчища, дойде и втора вълна. В нея имаше и магьосници, облечени във виолетовите роби на Даларан, с избродирано върху тях великото Око. Но и Артас имаше допълнителна помощ.
Явно демоните също искаха да защитят своите. Гигантски камъни започнаха да се сипят от небето, оставяйки след себе си зелени пламъци. Земята се разтърсваше под краката им, а от ямите, образувани при сблъсъка им, се появяваха същества, приличащи на каменни големи76, ръководени от противната зелена енергия.