— Така ще стоят нещата вече, Бин — каза Руди. — Каквото се случи на нея, се случва и на теб. Разбра ли?
Бин се гърчеше на пода.
— Разбра ли?! — повтори Руди, по-високо.
Бин взе да кима трескаво.
— Добре — каза Руди, усмихна се и се обърна към мен. — Това ти е пратката, Джаз. Приблизително сто килограма, които да бъдат доставени на доктор Русел. Изпрати сметката на службата за сигурност.
— Разбрано — казах аз.
Така става правораздаването по нашите ширини. Нямаме затвор, нито глоби. Ако извършиш сериозно престъпление, те депортираме на Земята. За всичко останало си имаме Руди.
След онази „специална доставка“ направих още няколко, от обикновените този път. Основно пратки от Централния порт до нечий домашен адрес. Е, уредих си и един договор да преместя кашони с багаж на едни хора до Централния порт. Обичам когато хората се местят и искат от мен да им помогна. Винаги дават тлъст бакшиш. Днешното преместване беше от скромните, уви — млада двойка се връщаше на Земята.
Жената беше бременна. Не може да се износват бебета при лунната гравитация, защото това води до вродени дефекти. Нито можеш да отглеждаш тук малко дете — костите и мускулите не се развиват нормално. Аз се преместих тук на шест години, по онова време това беше минималната позволена възраст. След това я вдигнаха на дванайсет. Да се тревожа ли?
Тъкмо потеглях да взема следващата пратка, когато джаджата ми се разпищя. Не звънна като за обаждане, нито измуча като за съобщение, а се разпищи за тревога. Измъкнах я стреснато от джоба си.
ПОЖАР: ГК12-3270. ХЕРМЕТИЗАЦИЯ В ХОД.
ВСИЧКИ ДОБРОВОЛЦИ В РАЙОНА ДА СЕ
СВЪРЖАТ С ЦЕНТРАЛАТА.
Включих на задна и придвижих Спусък до участък от коридора, където можех да направя обратен завой. После го подкарах с най-високата възможна скорост към рампите.
— Тук Джаз Башара — казах в джаджата си. — Намирам се в Горен Конрад Четири.
Централният компютър отчете доклада ми и ми върна карта на Конрад. Бях една от многото точки върху картата, които се стичаха от разни посоки към ГК12-3270.
Артемида си няма противопожарна служба. Имаме доброволци. Но огънят и димът са толкова смъртоносни тук, че доброволците минават обучение как да дишат с кислородни бутилки. Следователно всички лицензирани обходчици и всички обучаващи се за такива автоматично стават доброволци. Да, разбирам иронията.
Пожарът беше в Горен Конрад 12, значи на осем етажа над мен.
Изкачих се със Спусък по рампите до дванайсето ниво, после продължих по коридорите към третия кръг. Оттам трябваше да открия проблемния участък, намиращ се на приблизително двеста и седемдесет градуса спрямо истинския север. Лесно го открих — там вече се събираше навалица от обходчици.
Червена лампа мигаше трескаво над вратата. Имаше и табелка с надпис: Стъкларска фабрика „Куинсланд“.
Боб вече беше тук. Като най-високопоставения присъстващ на мястото член на гилдията, той отговаряше за потушаването на пожара. Кимна ми, в знак че ме е видял.
— Така, чуйте ме! — повиши глас той. — Пожарът във фабриката е бил голям и вече е изчерпил целия наличен кислород. Вътре има четиринайсет души и всички са се прибрали навреме във въздушното убежище. Няма ранени, убежището функционира нормално. — Застана пред вратата. — Обикновено изчакваме помещението да се охлади, но сега няма да стане. Фабриката произвежда стъкло чрез кислородно-силициева реакция и държат на склад големи резервоари със сгъстен кислород. Ако тези резервоари се възпламенят, помещението ще издържи на взривната вълна, но хората ще загинат. А ако ние допуснем кислород да влезе в помещението, всичко ще гръмне.
Даде ни знак да се отдръпнем от вратата, така че да се отвори празно място.
— Ще ни трябва палатка, запечатана към стената около входа. И надуваем тунел тип хармоника вътре в палатката. И четирима спасители.
Добре обучената пожарна бригада се хвана на работа моментално. Издигнаха скеле с кубична форма от кухи тръби. После залепиха платнище към стената около огнеупорната врата, преметнаха го върху скелето и съединиха грижливо всички ръбове, освен онези отзад.
Вкараха тунел-хармоника в палатката. Това не е лесна задача между другото — за разлика от импровизираната палатка, надуваемите тунели са изработени така, че да поддържат вътрешното налягане. Направени са от плътна и тежка материя, целта им е да осигурят безопасен преход на хора от една херметизирана среда до друга, когато навън цари космически вакуум. Малко прекалено като за нашия сценарий, но с друго подходящо оборудване не разполагахме.