— Хър-хър — казах аз. — Много смешно.
Което сложи край на шегата. Хората се върнаха към кроткото си пиянство, само тук-там се чуваше приглушен кикот.
— Здрасти — каза Дейл. — Понеже ми прости, реших, че мога да идвам по всяко време и да ти правя компания.
— Простих ти само защото мислех, че ще умра — казах аз. — Да, да. Няма връщане назад, знам.
Били сложи пред мен халба ледена бира.
— Клиентите гласуваха и се реши ти да почерпиш по едно. Като компенсация, задето едва не уби всичко живо.
— Сериозно? — Плъзнах поглед по въпросните клиенти. — Е, изглежда неизбежно. Пиши питиетата в сметката ми.
Били си наля бира и вдигна халбата за тост.
— За Джаз, която спаси града ни!
— За Джаз! — извикаха хорово клиентите и вдигнаха чаши. Явно нямаха нищо против да пият в моя чест, щом аз им плащах бирата. Е, и това е някакво начало, реших аз.
— Как са ти ръцете? — попита Дейл.
— Изгорели, покрити с мехури и ме болят, та се не трае. — Отпих от бирата. — Благодаря ти, че си ми спасил живота, между другото.
— Няма проблем. Не е лошо да благодариш и на Санчес.
— А, не!
Той вдигна рамене и отпи от бирата си.
— Тайлър много се притесни за теб.
— Ммм.
— Би искал да се видите някой път. Да отидем на обяд тримата, може би? Аз черпя, разбира се.
Стиснах устни, за да възпра отровния коментар, който се роди моментално в главата ми. Отровен, но и много як, мамка му. Вместо това се чух да казвам:
— Ами, става.
Дейл явно не беше очаквал такъв отговор.
— Сериозно? Защото… Чакай, сериозно?
— Да бе. — Погледнах го и кимнах. — Да. Можем да го направим.
— Леле. С-супер! Ако искаш, доведи и онзи пич, Свобода.
— Свобо? Защо да го водя?
— Ами, нали ходите. Той очевидно е луд по теб, а и ти ми се стори доста…
— Не! Тоест… грешно си разбрал.
— О. Значи сте само приятели, така ли?
— Ъъ…
Дейл се ухили самодоволно.
— Ясна работата.
Отпихме в мълчание. После той каза:
— На бас, че ще го чукаш този.
— О, я млъкни!
— Залагам хиляда калмара, че до един месец ще го направите.
Озъбих му се. Той се ококори насреща ми и попита:
— Е?
Допих си бирата.
— Не се хващам на бас.
— Ха!
Скъпи Келвин,
Извинявай, че ти отговарям чак сега. Вече със сигурност знаеш всичко за изтичането на хлороформ, нали гръмна по новините. Тук му викат Дрямката. Няма жертви, нито сериозно пострадали, но ти пиша, за да потвърдя, че съм добре.
Е, поопекох се без костюм на лунната повърхност, три минути. За малко да предам богу дух (или „дъх“, ако трябва да сме точни). Освен това всички знаят, че аз съм виновна за Дрямката.
Което води към следващия ми проблем — разорена съм. Отново. Накратко, градът ми взе паричките като наказание за постъпката. За жалост още не бях превела твоя дял от печалбата ни за този месец, така че оставам да ти дължа. Ще се разплатим при първа възможност, имаш думата ми.
Искам да ми свършиш нещо. Има един тип на име Джин Чу (може да е фалшиво), който в момента пътува към Земята. Твърди, че е от Хонконг, и мисля, че за това не е излъгал. Работи за китайска компания, която се занимава с иновации в материалите. Не знам коя е компанията обаче.
От Артемида го изгониха за непослушание. Изритаха го преди няколко дни и би трябвало да пътува с „Гордън“. Значи разполагаш с четири дни преди нашето приятелче да кацне при вас в ККК. Наеми частен детектив или нещо друго. Въпросът е да разберем за кого работи. Трябва ни името на компанията.
Защото, Келвин, стари мой приятелю, открива ни се рядка възможност, да не кажа единствена по рода си. Печалбата на въпросната компания много скоро ще удари тавана. Говоря ти за милиарди долари. Смятам да инвестирам в нея колкото мога повече и те съветвам да направиш същото. Дълга история, по-късно ще ти изпратя имейл с подробностите.
Извън това бизнесът си тече нормално, така че действай с доставките. Имай предвид, че скоро ще трябва да увеличим обемите. Населението на Артемида ще се увеличи драстично. Новите клиенти ще се редят на опашка!
Ще забогатеем, приятелче. Ще станем неприлично богати.
А щом това стане, трябва непременно да ми дойдеш на гости. Напоследък научих това-онова за приятелите, а ти си орел най-добрите, които съм имала. Иска ми се най-после да се видим лице в лице. А и кой не иска да дойде в Артемида?
Тя е най-страхотното градче в цялата вселена.
Благодарности
Ето хората, на които искам да благодаря:
На моя агент Дейвид Фугейт, без когото още щях да публикувам само в блога си от време на време.