Вдишахме пробно и моментално се разкашляхме, но всъщност не беше толкова зле. Нямаше нужда въздухът да мирише на теменужки. Важното беше да не е токсичен. След като се убеди, че никой няма да пострада, Сара натисна дръжката на люка.
Бях впечатлена от поведението на работниците — напуснаха убежището в редица, с добра скорост и без да се бутат. Мениджърите на фабриката заслужаваха уважение, щом служителите им бяха толкова добре обучени какво се прави в случай на извънредна ситуация.
— Един! Двама! Трима!.. — Сара броеше хората, които излизаха през люка. Аз също броях, наум.
Щом Сара стигна до четиринайсет, извиках:
— Четиринайсет! Потвърдено!
Сара надникна през люка.
— Празно убежище!
Аз направих същото.
— Празно убежище! Потвърдено!
Тръгнахме след кашлящите работници към изхода на тунела.
— Добра работа — каза Боб. Доброволците вече слагаха кислородни маски на поопърлените работници. — Джаз, имаме трима пострадали. Изгаряния от втора степен. Откарай ги при доктор Русел. Останалите, вкарайте палатката и тунела във фабриката и запечатайте огнеупорната врата.
За втори път днес двамата със Спусък влязохме в ролята на линейка.
В крайна сметка кислородните резервоари така и не избухнаха, но производствените помещения бяха съсипани напълно. Много жалко, защото стъкларска фабрика „Куинсланд“ спазваше всички мерки за пожарна безопасност. Не бяха имали и едно нарушение през годините. Лош късмет, предполагам. Сега трябваше да започнат от нулата.
И все пак добре поддържаното им въздушно убежище и редовните противопожарни учения бяха спасили живота на много хора. Фабриките могат да се построят наново. Хората не могат. Така че си беше победа.
Същата вечер отидох на любимото си място за водопой — кръчмата „Хартнел“.
Седнах на обичайното си място — второто от края на бара. Преди време първото беше на Дейл, но онези дни бяха отминали отдавна.
„Хартнел“ е дупка в стената. Няма музика. Няма дансинг. Само бар и няколко маси. Единственият лукс е шумопоглъщащата пяна по стените. Били знае какво ценят клиентите му — алкохол и тишина. И никакви закачки. Никой никого не сваля в „Хартнел“. Ако ти се прииска забивка, отиваш в нощен клуб в Олдрин. „Хартнел“ е за пиене. И можеш да получиш каквото питие пожелаеш, стига да е бира.
Обичах това място. Отчасти защото барманът Били беше приятен човек, но най-вече защото „Хартнел“ беше най-близкият бар до моя ковчег.
— Здрасти, мацко — каза Били. — Чух, че днес имало пожар. Чух и че си влязла.
— Стъкларницата „Куинсланд“ — казах. — Дребна съм, затова ме издоброволстваха. Фабриката беше изгоряла напълно, но иначе извадихме всички живи и здрави.
— Е, тогава първото е от мен. — Наля ми чаша от любимата ми немска бира. Доставят я от Земята във вид на прах и я дообработват тук. Туристите твърдят, че е отвратителна, но аз друга не съм пила и си я харесвам. Някой ден ще си купя истинска немска бира, за да разбера какво пропускам. Били сложи халбата пред мен. — Благодарско за героизма, мацко.
— Е, няма да се дърпам. — Грабнах безплатната бира и отпих. Студена и прекрасна. — Мерси!
Били кимна и отиде в другия край на бара да обслужи клиент.
Отворих един браузър на джаджата си и потърсих що е то НАФО. Някакво забутано селце в северната част на Буркина Фасо. Не ми се вярваше господин Джин от Хонконг да е донесъл нещо свързано със забутани селца в Буркина Фасо. Освен това НАФО беше написано с главни букви. Сигурно беше съкращение. Но на какво?
Нямаше такава абревиатура онлайн. Значи беше нещо тайно. Само дето аз наистина исках да разбера какво означава. Излиза, че съм нахална малка досадница. Но за момента не можех да направя нищо повече по въпроса, затова оставих проучването си за по-късно.
Имам лошия навик да проверявам банковата си сметка ежедневно, сякаш неотклонното ми внимание ще я натори или нещо такова. Само че банковият софтуер не проявяваше интерес към моите въжделения. Новината не беше добра:
БАЛАНС ПО СМЕТКАТА: 11.916 g.
С други думи, към момента нетната ми стойност възлизаше на 2,5% от 416922-та калмара, които си бях поставила като цел. Толкова исках. Толкова ми трябваха. Нищо не беше по-важно.
Ако успеех да се вмъкна в проклетата Обходническа гилдия, щях да се сдобия със значителен и устойчив доход. Туристическите обиколки носят много пари. Осем клиенти на обиколка по 1500 g на парче. Това прави по 12000 g на обиколка. Добре де, 10800 g, след като преведа на гилдията нейните десет процента.