— Да де, него го дишаме. Знам.
— Да, но знаеш ли, че „Санчес“ получава безплатно електричество в замяна на въпросния кислород?
Не знаех.
— Сериозно?
— Да. По силата на договор, сключен в зората на Артемида. „Санчес“ ни осигурява въздух, а Артемида дава на „Санчес“ цялата необходима им енергия, напълно безплатно.
— Не плащат сметки за ток? Изобщо никога?
— Докато произвеждат кислород за града, да. А електроенергията е най-скъпият ресурс в производството на алуминий. Просто няма начин да се конкурирам с тях. Не е честно.
— О, бедничкият милиардер — казах аз. — Да ти засадим няколко плачещи върби, та да роните сълзи заедно.
— Да, да, богатите хора са гадняри, дрън-дрън.
Пресуших си чашата.
— Благодарско за скоча. Защо ме повика?
Той кривна глава настрани и ме погледна. Възможно ли бе да си подбира внимателно думите? Тронд никога не го правеше.
— Чух, че са те скъсали на изпита за обходчик.
Изпъшках.
— Всички ли го знаят? Какво, събирате се на групички и ме обсъждате зад гърба ми, така ли?
— Градът е малък, Джаз. А аз си отварям ушите.
Плъзнах чашата си към него.
— Ако ще говорим за провалите ми, искам още скоч.
Той бутна към мен пълната си чаша.
— Искам да те наема. И искам да ти платя много пари.
Веднага се ободрих.
— Ами добре. Защо не започна с това? Какво искаш да ти вкарам контрабанда? Нещо голямо?
Той се наведе напред.
— Не е контрабанда. За друго става въпрос. Дори не знам дали… възможно е да те извади от зоната ти на комфорт. Ти винаги си била почтена, с мен поне. Имам ли думата ти, че ще си остане между нас? Дори ако откажеш работата?
— Разбира се. — Едно нещо съм научила от баща си и то е винаги да изпълнявам своята част от сделката. Той спазваше законите с точките и запетайките, аз… не. Но принципът е същият. Хората предпочитат надеждния престъпник пред непочтения бизнесмен.
— Тази история с безплатната електроенергия е единственото, което стои между мен и алуминиевото производство. Ако „Санчес“ прекратят доставките на кислород, това ще е сериозно нарушение на договора. Точно тогава на сцената ще изляза аз и ще предложа да поема нещата. При същите условия — безплатен кислород срещу безплатен ток.
— И откъде ще вземеш кислорода? — попитах. — Ти нямаш топилка.
— Няма изискване за топилка. На града не му пука откъде идва кислородът, стига да идва редовно. — Опря върховете на пръстите си. — Вече четири месеца събирам кислород и го държа на склад.
Имам достатъчно да снабдя целия град за повече от година.
Вдигнах вежда високо.
— Не може просто да вземеш от въздуха на града и да си го съхраняваш някъде. Това е абсолютно незаконно.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— Моля ти се. Не съм идиот. Купих кислорода честно и почтено. Имам договори със „Санчес“ за редовни доставки.
— Купуваш кислород от „Санчес“, за да им откраднеш договора за кислород?
Той се подсмихна доволно.
— Произвеждат толкова много кислород, че градът не може да го изразходи. Продават го евтино на всеки, който прояви интерес. Купувах малки количества дълго време и чрез различни кухи фирми. Никой не знае за запаса ми.
Стиснах брадичката си с два пръста.
— Кислородът е изключително запалим. Не мога да повярвам, че градската управа ти е разрешила да съхраняваш такива големи количества.
— Хич не съм я питал. Построих гигантски резервоари за съхранение недалече от мехура Армстронг. Падат се в триъгълника, описан от свързващите тунели на Армстронг, Бийн и Шепърд. Далече от маршрутите на малоумни туристи, а и ако стане някаква беля, газът ще изтече във вакуума. Резервоарите са свързани с животоподдържащата система на града, но притокът се регулира от специален клапан извън комплекса, който понастоящем е затворен и заключен. Нищо не заплашва Артемида.
— Ха. — Завъртях чашата си. — И искаш от мен да спра производството на кислород в „Санчес“.
— Да, това искам. — Стана и отиде при барчето. Този път избра бутилка ром. — Градът ще бърза да разреши кризата и аз ще получа договора. Стигне ли се дотам, ще получа Топилката на тепсия. Без безплатна електроенергия производството на алуминий ще стане неефективно и „Санчес“ ще се радват да ми продадат компанията си.
Наля си, върна се на масата и отвори един панел, пълен с бутони и лостчета.
Осветлението в стаята намаля, а на стената отсреща се появи екран.