— Ти какво си, суперзлодей или нещо такова? — казах и посочих екрана. — Така де…
— Харесва ли ти? Днес ми го инсталираха.
На екрана се виждаше сателитна снимка на нашия район в Морето на спокойствието. Артемида беше мъничка буца от кръгчета, ярко осветена от слънцето.
— Намираме се в ниското — каза Тронд. — Тук има оливин и илменит колкото искаш. Те са богати на желязо, но ако искаш алуминий, ти трябва анортит. Тук тази руда е сравнително рядка, но на високото я има в изобилие. Затова машините на „Санчес“ я събират в подножията на кратера Молтке, на три километра южно от Артемида.
Включи лазерната показалка на джаджата си и я насочи към един район южно от града.
— Въпросните машини са почти напълно автономни. Могат да се обадят в централата, за инструкции или при повреда. Те са съществена част от производствения процес, събрани са на едно място и никой не ги пази.
— Добрее — проточих. — Сещам се накъде биеш.
— Мда — каза той. — Искам от теб да саботираш събиращите машини. Всичките наведнъж. И да ги повредиш така, че да не могат да се поправят. На „Санчес“ ще им трябва поне месец да докарат нови от Земята. Междувременно събирането на руда ще спре. Липсата на анортит ще доведе до липса на кислород. Липсата на кислород ще ми осигури победата.
Скръстих ръце.
— Не знам, Тронд. Нещо не ми харесва. „Санчес“ осигурява работа на колко… поне стотина души? Не искам заради мен да останат на улицата.
— За това не се тревожи — каза Тронд. — Искам да купя компанията, а не да я унищожа. Никой няма да остане без работа.
— Това добре, но не знам нищо за тези събирачи.
Пръстите му литнаха по контролите в панела и на екрана се появи снимка на събираща машина. Приличаше на снимка от каталог.
— Произведени са от „Тойота Цукурума“. Държа четири в свой склад, нови-новенички.
Аха. Нещо толкова голямо със сигурност беше доставено на части и сглобено тук. При това тайно, така че никой да не задава неудобни въпроси, като: „А бе, Тронд, защо твоята компания сглобява събирачи? “. Явно хората му се занимаваха с това от доста време.
Тронд, изглежда, се бе сетил какви въпроси ме мъчат.
— Да, да. От доста време работя по този проект. А ти можеш да разгледаш събирачите в склада когато поискаш и за колкото време ти е необходимо. При пълна секретност, разбира се.
Станах и отидох при екрана. Леле, тия събирачи бяха направо зверове.
— С други думи, задачата ми е да открия някаква слабост в тези машинки? Не съм инженер бе, човек.
— Събирачите са автоматизирани машини без никаква защита. Ти си умна и със сигурност ще измислиш нещо.
— Добре де, но какво ще стане, ако ме хванат?
— Джаз коя? — възкликна театрално той. — Онази, куриерката ли? Познавам я съвсем бегло. Защо й е да прави такива неща? Недоумявам.
— Аха. Ясно.
— Просто съм откровен. Част от сделката е да не споменаваш името ми, ако те хванат.
— И защо аз? Какво те кара да мислиш, че подобна каскада ми е по силите?
— Джаз, аз съм бизнесмен — каза Тронд. — Работата ми е да разработвам недооценени ресурси. А ти си един адски недооценен ресурс.
Стана и отиде при барчето да си налее още.
— Можела си да станеш всичко. Не си искала да бъдеш оксиженист като баща си? Добре. Можела си да станеш учен. Инженер. Политик. Едър предприемач. Каквото и да е. Но си станала куриерка.
Намръщих се.
— Не те съдя — продължи той. — Просто анализирам. Много си умна и ти трябват пари. На мен ми трябва много умен човек и имам пари. Проявяваш ли интерес?
— Хммм… — Не бързах с отговора. Беше ли задачата изобщо изпълнима?
Щеше да ми трябва достъп до шлюз. В целия град имаше само четири шлюза и тях можеше да ги използват единствено лицензираните обходчици — контролът се осъществяваше от компютрите на шлюзовете, които проверяваха джаджата ти.
После трите километра до подножието на кратера Молтке. Как щях да стигна дотам? Пеша? И като стигна там, какво щях да правя? Събирачите със сигурност имаха камери и снимаха всичко на триста и шейсет градуса около себе си за навигационни цели. Как бих могла да ги саботирам, без да ме забележат?
Освен това надушвах нещо гнило. Тронд ми се беше озъбил, когато го попитах защо му е да навлиза в производството на алуминий. Само че моята глава щеше да се озове на дръвника, ако нещата се сговняха, а не неговата. Ако ме хванеха, щяха да ме изгонят на Земята, а там не бих могла да живея. Не бих могла дори да стоя права, за бога! От шестгодишна живеех при лунна гравитация.