За мен пет сутринта беше по-скоро теоретична категория. Знаех, че съществува такъв час, но нямах емпиричен опит с него. И не държах да имам. Но тази сутрин беше различно. Тронд настояваше да пазим всичко в дълбока тайна, затова трябваше да се срещнем преди работно време.
Складовите врати се редяха през двайсетина метра. Парцелите тук бяха малко и големи, свидетелство за парите, които компаниите могат да отделят за оперативни разходи. Складът на Тронд беше маркиран с лаконична табелка — Д07-4030 — „Ландвик Индъстрис“.
Почуках на вратата. След миг тя се приплъзна наполовина. Тронд мушна глава в отвора и се огледа наляво и надясно.
— Проследиха ли те?
— Разбира се — отвърнах. — И аз ги доведох право при теб. Оказва се, че не съм много съобразителна.
— Умница.
— Тъпак.
— Влизай — каза той и ми махна с ръка.
Вмъкнах се и той моментално затвори вратата.
Сигурно си мислеше, че така сме потайни, не знам. Но пък щеше да ми плати един милион калмара. Ако искаше да си играем на Агент 007, нямах нищо против.
Складът всъщност беше гараж. Огромен гараж. Сериозно, бих убила за това място. Бих си построила къща в едното му кьоше и после, знам ли, бих застлала останалото с изкуствена трева? Четири идентични събиращи машини изпълваха помещението.
Приближих се до най-близката и вдигнах глава да я огледам.
— Уха.
— Да — каза Тронд. — Трябва да видиш някоя отблизо, за да си дадеш сметка колко са големи.
— И как си успял да ги вмъкнеш в града, без никой да разбере?
— Не беше лесно — каза Тронд. — Докараха ги на части. Само най-доверените ми хора знаят за това. Подбрах екип от седмина механици, които могат да пазят тайна.
Плъзнах поглед по гигантското помещение.
— Има ли някой тук?
— Не, естествено. Не искам никой да знае, че съм те наел.
— Ох. Направо ме разби.
Събирачът беше висок четири метра, широк пет и дълъг десет. Корпусът беше покрит с отразяващ материал, за да се намали прегряващият ефект на слънчевото греене. Всяко от шестте колелета на звяра беше с диаметър метър и половина. Като цяло машината приличаше на гигантско празно корито. Мощна хидравлична система отпред и капак отзад позволяваха коритото да изсипва съдържанието си.
Отпред на машината беше монтирана подвижна лопата като на багер. Нямаше кабинка за багерист, разбира се. Събирачите са автоматизирани, макар че при нужда могат да се управляват дистанционно. На мястото на кабинката имаше запечатана метална кутия с логото на „Тойота“ и думата „Цукурума“ със стилен шрифт.
Около събирача имаше кутии с инструменти и ремонтно оборудване, зарязани от механиците след края на смяната им.
— Добреее — казах, след като се ориентирах в обстановката. — Никак няма да е лесно.
— Какъв е проблемът? — Тронд се приближи до едно от колелетата и се облегна на него. — Това е просто робот и няма никаква защита. Изкуственият му интелект е елементарен — навигация и нищо повече. Сигурен съм, че ще измислиш нещо. В компанията на голяма туба ацетилен например.
— Това нещо е танк, Тронд. Няма да се даде лесно. — Тръгнах около машината и се наведох да погледна шасито. — Освен това има камери навсякъде.
— Естествено — каза той. — Заради навигацията.
— Изпраща видео на контрольорите си — продължих аз. — Веднага щом изгубят връзка с машината, те ще превъртят записите назад да видят какво е станало. И ще видят мен.
— Ами, значи ще скриеш идентификационните маркери на обходническия си костюм — каза Тронд. — Нищо работа.
— Да бе. Онези моментално ще се свържат с Обходчиците да ги питат какво става, по дяволите, обходчиците ще излязат и ще ме спипат. Може и да не ме познаят веднага, но лесно ще ме завлекат до някой шлюз и като ми свалят шлема… а бе, класическа финална сцена в стил Скуби Ду.
Той се приближи до мен.
— Разбирам какво имаш предвид.
Прокарах пръсти през косата си. Не се бях къпала тази сутрин. Чувствах се като парцал, топнат във фритюрник със стара мазнина.
— Трябва да измисля нещо, което да се задейства със закъснение. След като съм се прибрала в града.
— И не забравяй, че щетата трябва да е тотална. Ако е само повреда, ремонтните екипи на „Санчес“ ще върнат машините на работа само след няколко дни.
— Да, да, знам. — Стиснах с пръсти брадичката си. — Акумулаторът къде е?
— Отпред. Онази кутия с логото на „Тойота“.
Открих основния прекъсвач близо до акумулатора. В кутията му имаше прекъсвачи, които да предпазят електрониката от късо съединение или рязко повишаване на мощността на тока. За нищо не ставаха.