— Правилно. — Той кимна. — Наричам го молитвена стена.
Луната винаги е обърната по един и същи начин към Земята. Затова, макар да сме в орбита, от наша гледна точка Земята не се върти. Е, технически се клатушка малко заради лунната либрация (бавното и едва доловимо осцилиращо движение на спътника), но вие не тормозете хубавите си главици с това. Важното е, че в нашето небе Земята е неподвижна. Върти се на място и минава през различни фази, но не се движи насам-натам.
Металната рампа сочеше към Земята, така че татко да е с лице към Мека, когато се моли. Повечето мюсюлмани в Артемида просто се обръщат на запад, както беше правил и моят баща, откакто се помнех.
— И как ще я използваш? — попитах. — Със специална сбруя или нещо такова? Стената е почти вертикална.
— Не ставай смешна. — Той опря длани на стената и после се облегна с цяло тяло. — Ето така. Просто и лесно. Много по-точно е, отколкото да заставаш с лице на запад.
— Стига, тате. Глупаво е. Да не мислиш, че мюсюлманите в Австралия изкопават дупки и влизат в тях с главата надолу? Наистина ли вярваш, че Мохамед ще се впечатли?
— Виж какво — остро ме прекъсна той. — Ако ще изповядваш исляма, не споменаваш всуе името на Пророка.
— Добре де, ясно — казах аз, после посочих куките. — А тези за какво са?
— Сети се сама.
— Ох!! — После добавих сърдито: — За закачане на молитвеното килимче?
— Правилно. — Той отиде при масата до кухненския бокс и седна на един от столовете. — Не искам да пробивам дупки в молитвеното си килимче, затова поръчах ново от Земята. Ще пристигне след няколко седмици.
Седнах на другия стол, моя стол. Цял живот бях сядала на него, за да се храня.
— Знаеш ли номера на доставката? Мога да уредя да пристигне по-бързо….
— Не, благодаря.
— Татко, няма нищо незаконно да използваш връзки, за да…
— Не, благодаря — повтори той, малко по-високо. — Да не спорим за това.
Изскърцах със зъби, но не казах нищо. Време беше да сменим темата.
— Искам да те питам нещо. Да си чувал за НАФО?
Той вдигна вежда.
— Това не беше ли някаква древногръцка лесбийка?
— Не, тя е Сафо.
— О. Тогава — не. За какво става въпрос?
— Нямам представа — казах. — Просто видях случайно нещо и се зачудих.
— Винаги си била любопитна. Добра и със загадките. Може би е добра идея да впрегнеш гениалния си ум в нещо полезно. За разнообразие.
— Татко — казах с намек за предупреждение в гласа.
— Добре. — Той скръсти отново ръце на гърдите си. — Значи ти трябва оксиженистко оборудване?
— Да.
— Последния път, когато ти дадох достъп до оборудването си, стана беля.
Вкамених се. Направих отчаян опит да не сведа очи, но в крайна сметка го направих. Забих поглед в пода.
Той каза с по-мек тон:
— Извинявай. Не беше нужно да…
— Напротив, беше — казах аз.
Възцари се неприятно мълчание — това изкуство го бяхме усъвършенствали с годините.
— Е — каза накрая той, с неудобство. — Какво ти трябва?
Тръснах глава да я разчистя. Точно сега нямах време да се чувствам виновна.
— Оксижен, две бутилки ацетилен, бутилка кислород и маска.
— А неон? — попита той.
Примижах.
— Да, естествено. И неон.
— Позабравила си занаята — каза той.
Не ми трябваше неон. Но не можех да му го кажа.
Когато заваряваш алуминий, трябва да го обливаш с нереактивен газ, за да защитиш повърхността от оксидация. На Земята използват аргон, защото го има навсякъде. Но на Луната нямаме благородни газове, затова ги внасяме от Земята. А неонът е два пъти по-лек от аргона и това е причината да използваме него. На мен нямаше да ми трябва, защото щях да работя във вакуум. Щом няма въздух, няма и кислород, който да оксидира метала. Но не исках татко да знае това. Освен това щях да режа стомана, а не алуминий. Още нещо, което татко нямаше нужда да знае.
— И за какво ти е оборудването? — попита той.
— Една приятелка ме помоли да й инсталирам въздушно убежище.
Лъгала съм баща си безброй пъти, особено в младежките си години. Но всеки път лъжата връзва стомаха ми на възли, всеки проклет път.
— Твоята приятелка защо не си наеме заварчик?
— Направи го. Нае мен.
— О, значи сега си заварчик? — Ококори се театрално. — След като години наред повтаряше, че не искаш да се занимаваш с това?
Въздъхнах.
— Тате. Приятелката ми просто иска да й сложат въздушно убежище в спалнята. Правя й услуга, почти без пари. — Жилищните въздушни убежища са популярни, особено сред новите имигранти. Новодошлите са склонни да се филмират на тема „смъртоносния вакуум, който дебне отвън“. Страховете им са неоснователни, защото корпусът на Артемида е изключително здрав, но страхът е ирационален по дефиниция. В повечето случаи личните въздушни убежища бързо се превръщат в килери или гардероби.