— И коя е незаконната част?
Хвърлих му страдалчески поглед.
— Защо автоматично решаваш, че има…
— Коя е незаконната част? — повтори той.
— Апартаментът й в Армстронг е залепен за вътрешния корпус. Трябва да заваря убежището към него. Общината изисква куп разрешителни, ако ще заваряваш към вътрешния корпус, а тя не може да си ги позволи.
— Пфу — реагира той. — Излишна бюрокрация. И най-неопитният аматьор не може да повреди със заварките си шестсантиметров корпус от алуминий.
— Нали?!
Татко скръсти ръце и се намръщи.
— Проклетата градска управа непрекъснато пречи на бизнеса…
— Безспорно.
— Добре. Вземи каквото ти трябва. Но ще трябва да ми платиш за ацетилена и неона.
— Да, естествено — казах аз.
— Добре ли си? Виждаш ми се бледа.
Направо щях да повърна. Лъжата ме беше телепортирала обратно в тийнейджърските ми години. А нека ви кажа едно — на света най-много мразя подрастващата Джаз Башара. Онази глупава смотла бе взела цял куп лоши решения. Всичките тъпи решения, която една тъпа смотла може да вземе. Заради нея днес съм това, което съм.
— Нищо ми няма. Малко съм уморена.
Скъпа Джаз,
За рождения си ден подучих голям плакат на „Руса“. Какъв великолепен кораб!
Най-големият космически лайнер, строен
някога! Събира до двеста пътници! Сега
чета за него, опитвам се да науча всичко.
Май съм се вманиачил, но какво от това? Забавно е.
Корабът е истинско чудо!. Има си пълна центростремителна гравитация, а радиусът му е достатъчно голям, така че на пътниците да не им прилошава. Дори помага на хората да свикнат с лунната гравитация! Пътуването трае седем дни и постепенно намаляват въртенето. Така, когато пътниците се качат на кораба, гравитацията в пътническия отсек е 1 g, а когато наближат Луната, вече е една шеста д. По обратния път обръщат процеса, така че хората да привикнат постепенно към земната гравитация. Не е ли страхотно?
Но все още не разбирам докрай цикличната орбита на Апхоф-Крауч. Това е балистична орбита между Земята и Луната, това го схващам, но останалото е много странно. Нещо като… започва от Земята и след седем дни е на Луната, а после отскача далече от мислената равнина Земя-Луна и се връща на Луната след четиринайсет дни… и някъде по това време просто си стои в елиптична орбита около Земята за две седмици… Не мога да го разбера. Няма и да се опитвам повече. Важното е, че корабът е направо страшен. Някой ден, когато стана богат ракетен конструктор, ще дойда в Артемида. И с теб ще пием чай.
Хей, когато с татко ти сте се преместили на Луната, с „Руса“ ли пътувахте?
Скъпи Келвин,
Не, „Руса“ още не е бил построен, когато сме се преместили тук. Дошли сме с „Колинс“, единствения космически лайнер, съществувал по онова време. Било е преди десет години (тогава съм била на шест) и не помня много. Но помня, че на кораба нямаше изкуствена гравитация. Навсякъде беше безтегловност. И беше адски забавно!
Стана ми любопитно онова за орбитата и го проверих. Не е толкова сложно. Корабът преминава през цикъл, като всеки етап отнема седем дни. Земя→уна→(открит космос извън мислената равнина между двете)→Луна→Земя→(открит космос вътре в мислената равнина)→Земя. И това се повтаря отново и отново. Ако Луната стоеше на едно място, корабите щяха просто да пътуват между двете тела директно, само че тя се завърта около Земята всеки месец и това усложнява страшно много цикъла.
Погледнах орбиталната математика и я приложих към орбитата, за която говориш. Оказа се много лесно, смята се наум.
Скъпа Джаз,
Ти може и да го смяташ наум. Бих дал всичко да съм умен като теб. Но не съм. Няма проблем. Аз се трудя упорито, а ти си голям мързел.
Скъпи Келвин,
Как смееш да ме наричаш мързел! Бих ти отвърнала с отровна реплика, но ме мързи да я измисля.
Знаеш ли, имам нужда от съвет. С Едгар ще излизаме на четвърта среща. Вече сме се мляскали доста, но само това, целувки. Искам да направя и следващата стъпка, но и да не бързам твърде много… още не съм готова да се съблека. Някакви препоръки?
Скъпа Джаз,
Цици.
Скъпи Келвин,
Сериозно? Само това ли имаш да кажеш?