Скъпа Джаз,
Да.
4
На следващата сутрин се събудих гола в прекрасно легло.
Не, не, сама си бях в леглото. Разкарайте дивотиите от главата си. Просто исках да вкуся мъничко от живота, който щях да водя, след като се добера до онези един милион калмара.
Протегнах ръце и извих гръб. Фантастично!
За разлика от смотания ми ковчег, тази стая беше с отлична шумоизолация. Съседите не ме будеха със скандали на висок глас или шумен секс. Не чувах ехтящи гласове от коридорите. Нито пияни идиоти, които се блъскат в стените.
А леглото! Можех да легна даже напряко! А чаршафите и завивката бяха по-меки от кадифе. Галеха кожата ми по-нежно и от собствената ми пижама.
Стаята струваше две хиляди на нощ. Когато Тронд ми плати, ще си купя такова легло за прекрасния си шумоизолиран апартамент.
Погледнах си джаджата. Единайсет! Леле, наистина се бях успала!
Изхлузих се от топлите чаршафи и отидох в банята — самостоятелна баня. Нямаше нужда да намятам халат, нито да търпя нахални погледи в коридора. Не, просто аз и мехурът ми отиваме да си свършим работата на спокойствие.
Минах през сутрешния си ритуал, разнообразявайки го с необичайно дълъг душ. Собствен душ — още една точка в списъка ми с бъдещи удобства. Водата в Артемида е скъпа, но не е като да я изхвърляме. Системата е затворена, така че плащаме не толкова за водата, колкото за пречистването й. Душът в хотела беше комбиниран — първите двайсет литра бяха чиста вода (това се равнява на плюс-минус три минути). След това използваната вече вода се затопля отново и потича по тръбите към теб. Можеш да стоиш под душа колкото искаш, но ще използваш само гореспоменатите двайсет литра. Важна бележка — не пикайте, когато използвате комбиниран душ.
Облякох безумно мекия халат за баня, а косата си увих като в тюрбан с друга мека хавлия.
Време беше да поработя върху следващата стъпка от злия си план. Този път нямаше нужда да правя проучване. Достатъчно бе да включа мозъка си на бързи обороти. Излегнах се в леглото — бях го кръстила „Леглото, в което Джаз иска да лежи вечно “ — и пуснах мислите си на воля.
Проблемът беше следният: как да изляза от града.
Шлюзовете не приемат команди от хора, които не са членове на Обходническата гилдия. Това не е някакъв каприз. Не бихме искали разни необучени авантюристи да си играят с контролите на шлюзовете. Прецаканият шлюз е бърз и ефективен начин да избиеш всичко живо в прилежащия му мехур.
Така че за да използваш контролния панел на шлюз, трябва да размахаш пред него джаджата си. Така доказваш, че си член на гилдията. Елементарен способ като за идиоти, но пък е изключително ефективен. Но и най-ефективният способ не може да спре един твърдо решен идиот. В системата има дефект.
От съображения за сигурност шлюзовете нямат защита на външната си врата. Ако костюмът ти тече и се бориш за живота си, едва ли ще се зарадваш особено на съобщение от типа: „проверка на правото за достъп… “. Значи ми трябваше някой, който да ми отвори отвън. Някой… или нещо.
Напуснах хотелската стая, защото от рецепцията се обадиха да ме уведомят, че ако не се омета, ще ми таксуват още една нощувка. После поех със Спусък към Долен Армстронг 4. Или, както го наричат местните, Малката Унгария. Унгарците притежават всички работилници за обработка на метали. Точно както виетнамците държат животоподдържащите системи, а саудитците — бизнеса със заваряването.
Спрях пред работилницата на една колежка на татко, Жзока Стробл, която очевидно бе получила името си във време на жесток недостиг на гласни букви. Жзока беше специалист по съдовете под налягане. Когато татко получеше поръчка за инсталиране на въздушно убежище, обикновено го купуваше от нея. Тя работеше качествено, а татко е луд на тема качество.
Слязох от Спусък и потропах на вратата. Жзока я плъзна, колкото да подаде нос и едно око, изгледа ме и попита:
— Ти какво иска?
Посочих с палец гърдите си.
— Аз съм, госпожо Стробл. Джаз Башара.
— Ти дъщеря на Амар Башара — каза тя. — Той добър човек. Ти беше добро малко момиче. Сега — лоша.
— Добре… вижте, искам да поговорим за нещо…
— Ти мома и правиш секс с много мъже.
— Да, истинска блудница съм.
Синът й Ищван беше чукал повече мъже от мен. Устоях на подтика си да я уведомя за това.
— Просто искам да взема назаем нещо за ден-два. Готова съм да ви платя хиляда калмара.
Тя поотвори вратата още малко.
— Какво назаем?
— Вашия БИК.
Жзока беше участвала в строежа на мехурите Бийн и Шепърд. Строежът на мехури е монументална работа (и доходоносна също).