Десетки специалисти в обработката на металите, сред които и Жзока, бяха изработили леко закривените метални триъгълници, които се монтираха на специално изработена рамка и така изграждаха корпуса на мехурите. Обходчиците сглобяваха мозайката от триъгълници и ги прикрепяха към рамката с нитове, колкото да не паднат. След това онези от Животоподдържащата система захранваха мехура с достатъчно въздух, който да компенсира течовете, докато оксиженистите заварят шевовете отвътре и херметизират конструкцията. По онова време татко спечели много пари.
Почтените предприемачи като Жзока редовно инспектират работата си за дефекти.
Но как да инспектираш корпуса отвън, ако не си обучен и лицензиран член на Обходническата гилдия? С помощта на бот за инспекция на корпуса. Или, накратко, БИК.
БИК-овете всъщност са радиоуправляеми колички, но не с колелета, а с щипки. Отвън корпусите на Артемида са снабдени с гъста мрежа от ръкохватки, които улесняват поддръжката. БИК-овете използват тези захвата и така могат да стигнат където си поискат. Звучи ви неефективно? Всъщност това е единственият начин да се катериш по външния корпус на мехур. Алуминият няма магнитни свойства, вендузите и витлата не работят във вакуум, а ракетните двигатели са неоправдано скъпи.
— За какво ти е БИК? — попита тя.
Бях си подготвила лъжата предварително.
— Възвратният клапан на Шепърд нещо не е наред. Татко го е инсталирал навремето. Иска да погледна заварките.
Не е лесно да се поддържа постоянно налягане в Артемида. Ако населението използва повече енергия от обичайното, налягането в града се покачва леко. Защо? Както знаем, енергията се превръща в топлина, която повишава температурата на въздуха, а това на свой ред повишава налягането. И онези от Центъра за системна поддръжка изхвърлят част от въздуха, за да компенсират. Но какво ще стане, ако това по някаква причина не сработи?
Като допълнителна предохранителна мярка всеки мехур в града си има възвратен клапан. Ако налягането стане твърде високо, клапанът се отваря автоматично и изпуска въздух навън, докато налягането не се нормализира.
— Твой баща никога не прави лоша заварка. Проблемът сигурно друг.
— Аз го знам и ти го знаеш, но все пак трябва да сме сигурни.
Тя обмисли думите ми, после попита:
— За колко време трябва?
— За ден-два, не повече.
— Казваш, хиляда калмара?
Извадих джаджата си.
— Да. И ще ти платя авансово.
— Чакай — каза тя и затвори вратата под носа ми.
След минутка отвори и ми подаде един куфар.
Погледнах вътре да видя дали всичко е налице.
Механичната буболечка беше трийсет сантиметра дълга. Крачката й бяха сгънати, за да не заемат място, а ръката — прегъната като седмица в горния край. Въпросната ръка имаше камера с висока разделителна способност и накрайници за по-фините задачи. Идеална бе за ръчкане на неща и записване на данни, точно каквото ти трябва, когато инспектираш корпус дистанционно. И каквото ми трябваше на мен за дяволския ми план.
Жзока тикна в ръцете ми дистанционното — малко устройство с бутони и ръчки около видеоекран.
— Знаеш използваш?
— Прочетох наръчника онлайн.
— Ако счупи, платиш ремонт.
— И да си остане между нас, нали? — казах с пръст над екрана на своята джаджа. — Онези от Оксиженистката гилдия само дебнат повод да очернят баща ми. Не искам да им го давам.
— Амар добър човек. Добър заварчик. Няма кажа.
— Значи имаме сделка?
Тя извади своята джаджа.
— Да.
Наредих превода и след миг тя го прие и потвърди.
— Да го върнеш. Два дни.
Врътна се и затвори вратата.
Да, Жзока беше сръдлива и ме мислеше за уличница. Но знаете ли какво? Иска ми се всички да са като нея. Без празни приказки, без преструвки, без излишна любезност. Просто стоки и услуги срещу заплащане. Идеалният бизнес партньор.
Отидох до мехура Бийн на пазар. Идваше ми Скъпичко, но ми трябваше специално облекло. В Артемида живее малка мюсюлманска общност (включително татко), затова има и няколко магазина, които доставят съответните стоки. Харесах си една дълга кафеникава рокля със стилна бродерия. Подходяща беше и за най-консервативното мюсюлманско момиче. Купих си и тъмнозелен никаб. Поколебах се дали да не е кафяв или черен, но тъмнозеленото се връзваше по-добре с кафеникавата рокля и добавяше цвят към тоалета. Да, планирах престъпен набег, но това не беше причина да не се понагиздя малко.
Добре, вече не е нужно да се преструвате, че знаете какво е никаб. Това е част от традиционното ислямско облекло, която покрива долната половина от лицето. Когато се комбинира с хиджаб, който да покрие косата, остават да се виждат само очите. Страхотен начин да се скриеш, без да предизвикваш съмнение.