— Яко! — каза една тъпа блондинка на богатото си гадженце. — Ще се возим на луно-моното!
Отврат. Само туристите викат така на влака. Та той дори не е монорелсов! Движи се по две паралелни релси точно като влаковете на Земята.
Между другото, много се дразним, когато хората ни наричат „лунатици“ или когато наричат Артемида „Космическия град“. Не сме в космоса бре, на Луната сме. Тоест технически сме „в космоса “, но същото важи и за Лондон.
Отклонявам се.
Влакът най-после пристигна. Престорих се на развълнувана от появата му като другите. Беше само една мотриса, а не като дългоопашатите влаци, с които са свикнали земляните. Намали и допълзя до порта за скачване. Чу се силно изщракване, после кръглият входен люк се отвори и в отвора му се появи кондукторът.
Ужас! Беше Радж! Не би трябвало да е на смяна! Явно се беше сменил с някого.
С Радж израснахме заедно. Ходехме в едни и същи училища, включително в гимназията. Не бяхме близки приятели или нещо такова, но почти през целия си живот се бяхме виждали ежедневно. Дългата роба и хиджабът можеше и да не издържат под неговия поглед.
Радж излезе през вратата и придърпа униформата си — тъп тъмносин костюм в стил деветнайсети век с лъскави копчета и кондукторско кепе. Замаяни и развълнувани туристи се изсипаха от влака — връщаха се от Аполо 11. Много от тях носеха сувенири от Туристическия център, луноходи, оформени от местни камъни, емблеми на Аполо 11 и прочее.
След като всички пътници слязоха от влака, Радж извика със силен и ясен глас:
— Влааакът за Аполо Единааайсет в два и трийсет и чееетири потегля! Кааачвай се!
Държеше пред себе си лъскав ретро перфоратор. Нямаше хартиени билети, които да перфорира с него, разбира се. Вътре в старинния перфоратор имаше най-обикновена разплащателна конзола.
Вдигнах още малко никаба към очите си и сгърбих рамене. Реших, че ако променя стойката си, може и да не ме познае. Пътниците минаваха покрай Радж, размахваха джаджите си над перфоратора, прекосяваха малкото преддверие и влизаха във влака.
Радж следеше в преддверието да няма повече от един човек. За тази цел просто препречваше пътя на останалите. Така беше по-лесно, отколкото да обяснява, че при разхерметизация вратата на преддверието ще се затвори автоматично, хората в града ще оцелеят, но нещастникът в преддверието ще умре.
Когато дойде моят ред, сведох очи, за да избегна погледа му. Джаджата ми избипка и изписа:
ГРАД АРТЕМИДА, ТАКСА ПРЕВОЗ С ВЛАК 75 д.
Радж не ме погледна втори път. Въздъхнах облекчено и влязох във влака.
Всички места бяха заети и се примирих, че ще стоя права, но точно тогава някакъв висок чернокож мъж ме видя и скочи. Каза нещо на френски и посочи мястото си. Истински джентълмен! Поклоних му се и седнах. Сложих си чантата в скута.
След като и последният пътник се качи, Радж направи същото, като пътьом затвори и двете врати на преддверието. Придвижи се до предния край на влака и каза по интеркома:
— Добре дошли в Лунния експрес! Мотрисата потегля в 14: 34 и пътува до Туристическия център на Аполо 11. По разписание ще пристигнем в 15: 17. Моля, не подавайте ръце и крака извън влака!
Смях се разля на вълна сред пасажерите. Шегата беше монументално тъпа, но за туристите беше връх на комедийното изкуство.
Влакът потегли. Движеше се съвсем гладко. Никакво клатушкане, залитане и прочее. Задвижваше го електрически двигател (очевидно), а поради липсата на атмосфера и температурни колебания релсите не се деформираха. Освен това не понасяха голяма тежест, за разлика от земните си посестрими.
Всяка редица седалки си имаше илюминатор. Прозорче. Пътниците се редуваха да зяпат безинтересния скалист пейзаж. Какво толкова намираха в гледката? Купчини сиви камънаци. Пет пари не струват, за бога!
Старомодно облечена жена от Средния запад се изкиска, залепила нос за илюминатора, после взе че се обърна към мен.
— Не е ли удивително?! На Луната сме!
— Маалеш, ана маареф енглизи — казах аз и свих рамене.
Жената се обърна към друг пътник.
— Не е ли удивително?! На Луната сме!
Езиковата бариера е най-добрият начин да се отървеш от досадници.
Отворих на джаджата си арабско клюкарско уебсписание. Трябваше ми извинение да седя с наведена глава. За мой късмет Радж се занимаваше с управлението и не гледаше към мен.
Докато стигнем до крайната спирка, вече бях научила всичко за последния скандал в саудитското кралско семейство. Престолонаследникът бил изневерил на съпругите си. Две от тях подали молби за развод според ислямския закон, но другите две били склонни да го подкрепят. Тъкмо четях изявлението на майка му по въпроса, когато влакът спря.