Познатите звуци по скачването отекнаха в мотрисата, после Радж извика:
— Крайна спиркаааа!
Отиде при вратата и я отвори.
— Туристически център на Аполо 11! Приятно прекарване!
Излязохме нетърпеливо от влака и се озовахме в магазин за подаръци. Част от хората спряха да разгледат, но повечето продължихме към панорамната зала. Тук цялата стена на центъра беше от стъкло, с прозорци от пода до тавана и изглед към площадката за кацане.
Спретнат екскурзовод дойде да ни поздрави, когато се отправихме вкупом към панорамната стена. Побързах да отклоня поглед. Още един, когото познавах. Боже, престъпването на закона в малък град е адски досадно!
Гюнтер Айхел беше имигрирал на Артемида преди десет години заедно с доведената си сестра Илса. Дошли тук, защото в Германия се гледало с много лошо око на факта, че са двойка. Не е за вярване, знам. Затова имигрирали. Лично на мен изобщо не ми пука какво правят хората под юргана, стига всички участници да са възрастни и съгласни. (Е, някои хора са склонни да разтягат прекомерно определението за това що е то „възрастен “.)
Така или иначе, с Гюнтер не бяхме близки и маскировката ми щеше да издържи.
Той изчака хората да се съберат, после подхвана лекцията си.
— Добре дошли в Базата на спокойствието. Моля, приближете се към панорамната стена, има място за всички.
Пристъпихме напред и се подредихме покрай гигантските прозорци.
Спускаемият апарат клечеше на мястото си вече стотина години, заедно със сандъците експериментална екипировка, които астронавтите от едно време бяха разхвърляли около него.
5
На следващата сутрин си лежах в ковчега и си играех с дистанционното на БИК-а.
Бикчо се събуди по моя команда. Зарядът му беше паднал на деветдесет и два процента. Без соларни панели за малкото ми приятелче, уви. А и защо да му слагат? БИК-овете се използват за час-два, после се връщат в града.
Накарах го да се спусне по купола на Туристическия център към влаковия шлюз и да спре малко над него. После оставаше да чакам. Убих малко време с джаджата си, най-вече с арабския клюкарски сайт. Излиза, че кралицата е взела страната на снахите си срещу собствения си син! Можете ли да повярвате?! Когато майка ти ти каже, че си сгафил, значи наистина е така.
Най-после първият влак с туристи пристигна в Туристическия център. Бикчо се спусна по купола и се вмъкна в мотрисата. Влакът се движеше по разписание. След десет минути потегли обратно към Артемида с моя сладък пътник без билет.
БИК-овете имат издръжлива батерия, но дори те не могат да изминат пеша четирийсет километра по лунната повърхност. Затова Бикчо се прибираше с влак. Само най-доброто за моето малко приятелче!
Убих още малко време с любимия си клюкарски сайт, докато чаках влакът да се върне в Артемида.
Мили боже! Направо не можех да повярвам какви гадости говори втората съпруга на принца за него в пресата. Това си е направо отвратително! От друга страна, разбирам какво е да ти изневерят. Случвало ми се е. И е гадно.
Влакът стигна до града и аз накарах Бикчо да се покатери по мехура Олдрин. Оттам нататък стана лесно. Използвах машинката точно по предназначение.
Накарах го да изпълзи по външния корпус на Олдрин, оттам по тунела, който свързва Олдрин и Конрад, после го прехвърлих върху корпуса на Конрад. Инструктирах го да се изкатери до върха на купола.
След това го включих на пестящ режим, а аз се върнах към евтините клюки за кралското семейство.
ВНИМАНИЕ! ВЛИЗАТЕ В ПАРКА ОЛДРИН. ПАРКЪТ НЕ Е ЗАЩИТЕН С ДВОЕН КОРПУС. АКО ЧУЕТЕ СИРЕНАТА ЗА РАЗХЕРМЕТИЗАЦИЯ, НЕЗАБАВНО СЕ ОТПРАВЕТЕ КЪМ НАЙ-БЛИЗКОТО ВЪЗДУШНО УБЕЖИЩЕ В ПАРКА. ВЪЗДУШНИТЕ УБЕЖИЩА СА ОЗНАЧЕНИ СЪС СИНИ ФЛАГЧЕТА.
ЦЕНА НА БИЛЕТИТЕ:
ЗА ГОСТИ НА ГРАДА — 750 g ЗА ЖИТЕЛИ НА ГРАДА — БЕЗПЛАТНО
Размахах джаджата си пред четеца и вратата на кабинката се отвори. За мен входът беше безплатен, разбира се. Кой казва, че нямало такова нещо като гражданин на Артемида?
Влязох в кабинката и изчаках външната врата да се херметизира. Щом това стана, вътрешната се отвори и ме пусна в парка. Пристъпих под слънчевата светлина. Слънчева светлина, да.
Паркът Олдрин заема четирите най-високи нива на мехура. Вместо непробиваемите стени, защитаващи останалата част от града, този участък си има гигантски стъклени панели — същото стъкло като в Туристическия център на Аполо 11. Стъкло, произведено тук, на Луната.
Беше три следобед в Найроби (следователно три следобед в Артемида), но реално беше „сутрин “ по лунно време. Слънцето се мотаеше току над хоризонта и обливаше парка със светлината си. Специалното стъкло предпазваше посетителите от ултравиолетовите лъчи и радиацията, които иначе биха ни изпържили живи.