Имах малко време преди срещата си със Свобода. Реших да се поразходя.
Дизайнът на парка е простичък и елегантен. Кръгла площ чак до стъклените стени, плоска в по-голямата си част, ако не се броят няколкото изкуствени могилки, всичко това покрито с трева. Истинска трева, Бог ми е свидетел! Това си е сериозен подвиг, между другото.
Мотаех се и зяпах навън. Не разбирам какво толкова намират хората в лунния пейзаж. Той е… ами, празен. Дали пък точно това не им харесва? Някакви дзен-дивотии? На мен във всеки случай изобщо не ми въздейства. За мен най-красивото нещо на Луната е Артемида.
Погледнат от парка, градът грееше под слънчевата светлина като грозд металически цици. Какво? Не съм поет. Приличат на цици.
Конрад доминираше гледката на запад. Отвътре е смотан и обеднял като жителите си, но отвън е хубав като братята си.
На югозапад по-малкият мехур Армстронг клечеше като паяк в центъра на паяжина. По-нататък Шепърд се пъчеше, пълен с паричковци. Не съм подозирала, че една полусфера може да изглежда арогантна, обаче явно може. Бийн се намира между Конрад и Шепърд, както географски, така и символично. Там щеше да е бъдещият ми дом, ако номерът ми сработеше. В момента Бийн се намираше най-далече от мен.
Погледнах на север. Морето на спокойствието се ширеше докъдето стига поглед. Сиви възвишения и назъбени скали чак до хоризонта. Иска ми се да кажа, че гледката е величава и други такива дивотии, но не е. Теренът около Артемида е пресечен целият със следи от гуми, а от естествения камънак няма и помен. Тук много строим. Познайте откъде вземаме камъните.
Тръгнах към центъра на парка, към Дамите.
Истински дървета не са ни по силите все още, но пък си имаме една съвсем реалистична скулптура на канелено дърво. Под нея стоят две статуи. Едната изобразява Чанг, китайската богиня на луната. Другата е на Артемида, гръцката богиня, на която е кръстен нашият прекрасен град. Двете жени са застинали в смях, Чанг докосва с ръка лакътя на Артемида. Сякаш си говорят по момичешки. Местните ги наричат Дамите. Приближих се и се облегнах на „дървото “. Погледнах нагоре към полусферата на Земята, която висеше в небето.
— В парка не се пуши — каза гъгнив старчески глас.
Пазачът беше поне на осемдесет. Работеше тук още от откриването на парка.
— Да виждаш цигара в ръката ми? — казах аз.
— И преди съм те хващал.
— Беше преди десет години.
Той посочи очите си, после мен.
— Наблюдавам те.
— Да те питам нещо — казах аз. — Кой се мести на Луната само за да коси морави?
— Обичам растенията. Но ставите ме болят. Слабата гравитация облекчава артрита ми. — Погледна нагоре към Земята. — След като почина жена ми, вече нищо не ме задържаше там.
— Бая дълго пътешествие за стар човек — казах аз.
— Работата ми беше свързана с много пътувания. Не ми пречат.
Свобода се появи точно навреме, както винаги. Усмихнат, с торба през рамо. Посочи към мен и статуите на богините.
— Я гледай! Три лунни красавици на едно място!
Завъртях очи.
— Свобода, подсети ме някой ден да те науча как се говори с жени.
Той махна на пазача.
— Хей, познавам те. Ти си Майк, нали?
— Не — каза пазачът и ме стрелна с поглед. — Ще те оставя сама с гаджето ти. Обаче никакъв секс на тревата.
— Опитай се да не умреш от старост по пътя, деденце — отвърнах аз.
Той махна над рамото си, без да се обръща.
— Моето нещо готово ли е? — попитах Свобода.
— Да, нося го! — И ми връчи торбата.
Погледнах вътре.
— Мерси.
— А ти успя ли вече да пробваш кондома?
— Минаха само двайсет и четири часа, за бога. За каква ме мислиш?
— Не бе. Просто питам. — Плъзна поглед по парка. — Рядко идвам тук. Идеално място да си починеш.
— Да, ако си падаш по летящи предмети. — Паркът беше печално известен с това. Ако идваш от Земята, винаги хвърляш твърде силно, дори да си идеално подготвен за разликата в гравитацията. Хвърляш топка на приятелчето си, което стои на десетина метра от теб, и то гледа безпомощно как топката прелита високо над главата му към другия край на парка. А за фризбитата да не ви разправям. Покрай слабата гравитация и по-малкото атмосферно налягане движението им си остава неразгадаема мистерия за туристите.
— На мен ми харесва — каза Свобода. — Паркът е единственото „естествено “ място в града. Липсват ми откритите пространства.