— Ами погледни навън. Открити пространства колкото искаш — казах. — А и е по-приятно да висиш с приятели в бар, отколкото в парк.
Лицето му грейна.
— Значи сме приятели?
— Ми да.
— Супер! Нямам много приятели. А ти си единственият ми приятел с цици.
— Наистина трябва да поработиш върху подхода си към жените.
— Извинявай.
Не му бях ядосана. Водех разговора на автопилот. Твърде заета бях с мисли за пъкления си план.
Е, това е то. Всички елементи бяха налице. Осигурила си бях оксиженисткото оборудване, електрониката по поръчка, а и БИК-ът чакаше на стартова позиция. Задъхах се, а сърцето ми взе да блъска в гърдите. Малката ми лудория вече не беше теория. Наистина щях да го направя.
Вечерта поправих повредения клапан на обходническия си костюм. И прегледах основно целия костюм. И още веднъж. Никога не бих го признала пред Боб, но той беше прав, че не съм проверила достатъчно добре костюма си преди изпита. Моя беше отговорността за екипировката ми и моя щеше да е вината, ако тя ме убие. Този път обаче проверих костюма от горе до долу и от долу до горе няколко пъти, за всеки случай. Всичко му беше наред.
Поспах, но не много. Не съм храбра и никога не съм твърдяла друго. А моментът беше ключов. Остатъкът от живота ми зависеше от това.
Събудих се в четири сутринта. От нерви нямаше да заспя отново, а не можех да чакам повече.
Отидох пеша до Централния порт, взех Спусък и обходническия си костюм и подкарах по тихите коридори на спящия град към шлюза на Конрад. Нямаше никого там в този безбожен час. Сложих Обходническите неща и торбата с оборудването в преддверието на шлюза, така че да не се виждат отвън.
Върнах разтоварения Спусък на Централния порт и го оставих на паркомястото му. Съвет: ако ще престъпвате закона, не оставяйте колата си на местопрестъплението.
Върнах се пеша до шлюза на Конрад и се затворих в преддверието. Надявах се никой да не се отбие, иначе трябваше да давам обяснения.
Скрих с тиксо всички обозначителни маркери по костюма си. Серийни номера, номер на разрешителното, големия надпис отпред, гласящ „Дж. Башара“, такива неща. После включих отново Бикчо. Той реагира веднага.
Следвайки инструкциите ми, Бикчо се спусна по корпуса на Конрад до шлюза. Завъртя ръчката да отвори външната врата. После тупна на земята, провря се през тесния отвор и затвори вратата. Завъртя ръчката да я херметизира, след което се премести при вътрешната врата.
Гледах през кръглото прозорче как малкият ми послушен приятел отваря ръчните клапани, за да пусне въздух от Артемида в шлюзовата камера. След минутка налягането се изравни. Бикчо завъртя ръчката на вътрешната врата и я отвори.
Влязох в камерата и го потупах по главичката.
— Добро момче.
Изключих го и го прибрах в едно шкафче заедно с дистанционното.
Е. Това беше. Шлюзът беше отворен, а контролният панел беше проспал цялата операция. Показах му среден пръст, просто за да се насладя на властта си. Не личеше да е впечатлен.
Облякох костюма. Засякох си времето, разбира се. Така правят обходчиците. Единайсет минути. Мамка му. Как го правеше Боб за три? Тоя тип беше истински гений, да му се не знае.
Включих системите на костюма. Всичко реагира моментално, както си му е ред. Пуснах тест с налягане. Костюмът го повиши малко над оптималното и пусна проверка. Това е най-добрият начин да провериш дали костюмът не пропуска. Тестът беше успешен.
Влязох в камерата, запечатах вътрешната врата и зададох начало на цикъла. След като и това приключи, отворих външната.
Добрутро, Луна!
Не е опасно да излезеш сам на обход. На теория и по принцип. Лицензираните обходчици го правят постоянно. Проблемът е, че сега аз щях да го направя тайно. Никой не знаеше, че съм навън. Ако възникнеше проблем, никой не би се сетил да ме потърси. Красивият ми труп просто щеше да се валя на лунната повърхност, докато някой не се спъне в него.
Изключих микрофона си, но оставих приемника включен на общия обходнически канал. Ако някой друг излезеше навън, исках да науча за това навреме.
В двете ми бутилки имаше кислород за шестнайсет часа. Освен това си носех още шест, всяка със запас за по осем часа. Повече от достатъчно (надявах се), но не исках да поемам никакви рискове.
Добре де… трудно би могло да се говори за „никакви рискове “, при положение че съм излязла на незаконен обход с намерение да саботирам с Оксижен събирачи на камъни. Но вие разбирате какво имам предвид.