Накратко, чаках с часове.
Четири. Шибани. Часа.
После, най-сетне, слънчевата светлина се отрази в нещо на хоризонта. Събираща машина се връщаше у дома! Слава на Бога. Изправих се и приготвих торбата си за поредния преход. (От скука бях подредила оборудването по азбучен ред, първо на английски, после на арабски.)
Заскачах надолу по Бента. Двете със събиращата машина се придвижвахме към Топилката от различни посоки. Аз стигнах първа.
Промъкнах се около мехура, за да избегна камерите на събирача. Нямаше сериозна причина да го правя, защото едва ли някой следеше видеото в реално време. Продължих покрай корпуса на мехура, докато не видях машината в цялото й лъскаво и исполинско величие.
Събирачът се придвижи на заден ход към трошачката, скачи се и бавно повдигна предната част на коритото си.
Хиляди килограми руда се изсипаха в трошачката. Облак прах се образува за кратко над лавината от камъни, но изчезна почти веднага. Нямаше въздух, който да забави слягането му.
След като изсипа съдържанието си, машината върна коритото в хоризонтално положение и се кротна. Механични ръце се протегнаха да закачат захранващия кабел и охлаждащите тръби. Не знаех колко трае презареждането, но знаех, че аз нямам излишно време.
— Един милион калмара — промърморих.
Покатерих се по корпуса на събирача и метнах оборудването си в коритото. После и аз се прехвърлих там. Лесна работа.
Боях се, че пак ще трябва да чакам, но събирачът презареди само за пет минути. Трябва да го призная на „Тойота“ — акумулаторите им се зареждат наистина бързо.
Събирачът потегли и аз заедно с него.
Планът ми сработваше! Изкисках се като малко момиченце. Какво, момиче съм, значи ми е позволено. Освен това никой не ме виждаше. Извадих от торбата една алуминиева пръчка за заваряване, покатерих се върху най-високата част на събирача и размахах пръчката като меч.
— Напред, жребецо мой!
Напредвахме. Събирачът се отправи на югозапад към подножието на кратера Молтке с устремната скорост от пет километра в час.
Гледах как реакторите и мехурът на Топилката се смаляват зад мен и нервите ми отново се опънаха. Не ме разбирайте погрешно, не за пръв път се отдалечавах толкова много от Графството, стигала съм и по-далеч даже. До Туристическия център се пътува с влак над четирийсет километра. Но за пръв път бях толкова далече от безопасността.
Наближавахме подножието на кратера и теренът стана пресечен. Събирачът изобщо не намали. Може да беше бавен, обаче имаше тяга проклетникът.
Ударихме се в първата от многото скали и аз едва не изхвърчах от коритото. За малко да изгубя част от екипировката си. Събирачите не са луксозни автомобили. Цяло чудо е, че половината камънаци не изпадат по обратния път към Топилката. Може би тогава машините превключват на по-спокоен режим, не знам. Въпреки всичко по-добре да се возя с тракащи зъби, отколкото да вървя пеш. Не бих могла да изкатеря нанагорнището.
Накрая теренът се изравни и всичко потече гладко. Избутах торбата и пак се покатерих върху събирача. Стигнали бяхме до зоната за събиране.
Голямата плоска равнина беше огладена, камънаците й бяха изнесени от машините, които ги събираха от години. Добре. Поне за известно време щяхме да пътуваме нормално. Разчистеният участък имаше приблизително кръгла форма. По края му други три събирача загребваха камъни и ги изсипваха в коритата си. Моят жребец се придвижи натам и спусна лопатата си.
Изхвърлих нещата си от коритото и скочих след тях. На този етап вече нямаше начин да избегна навигационните камери. Можех само да се надявам, че някой служител на „Санчес“ не е решил точно сега да отвори видеото, за да впечатли приятелката си.
Грабнах торбата и се наврях заедно с нея под събирача.
Първата стъпка беше да се закрепя заедно с оборудването си към шасито на машината. Събирачите не стоят дълго на едно място, а не исках да припкам след него. Изсипах торбата, за да подготвя нещата си.
Първо платнището. Нещо като брезент, но от тежка и подсилена със специални нишки изкуствена материя, с отвори в ъглите, така че да го вържеш при нужда. Прокарах найлоново въже през отворите и вързах брезента за шасито. Така се сдобих с нещо като хамак. Намъкнах се в новото си тайно леговище и издърпах при себе си оксиженисткото оборудване.