Ако ме хване, ще ме депортират в Саудитска Арабия. Тогава пак ще съм без пари и без дом, но ще страдам от гравитационна болест. Трябва ла остана тук.
Извинявай, че те натоварвам с всичко това. Но просто няма с кого другиго да си говоря.
НЕ ми предлагай пари. Знам, че това ще е първата ти мисъл, но недей. Трябва да се грижиш за четири сестри и за родителите си.
Скъпа Джаз,
Не знам какво да кажа. Съкрушен съм. Иска ми се да ти помогна някак.
И тук нещата не вървят много добре. Сестра ми Халима ни каза, че е бременна. Бащата явно е някакъв войник, тя дори фамилията му не знае. Скоро ще трябва да се грижим за новородено, а това проваля всичките ни планове. По план аз трябваше да платя за обучението на Халима, после тя да плати за обучението на Куки, докато аз спестявам пари за пенсионирането на мама и татко. После Куки щеше да плати обучението на Фейт и така нататък. Но сега Халима ще е заета с бебето и за това ще трябва да платим ние. Мама започна работа в една зарзаватчийница в кампуса на ККК. За пръв път в живота си се хваща на работа. На нея като че ли й харесва, но не и на мен — не би трябвало мама да работи.
Татко ще трябва да отложи пенсионирането си и да работи много по-дълго. Куки казва, че ще си намери нискоквалифицирана работа, за да внася пари в семейния бюджет. Но така проваля бъдещето си!
Не, трябва да мислим за хубавите неща, които имаме. Халима ще бъде добра майка, а в семейството ни скоро ще има детенце, което да ни радва. Здрави сме и сме заедно.
Колкото до теб, може да си бездомна, но поне живееш в Артемида с нейните относително чисти и безопасни улици, а не в някой голям град на Земята. Имаш работа и изкарваш пари. Дано изкарваш повече, отколкото харчиш.
Времената са трудни, приятелко моя, но има път. Трябва да има. Ще го намерим.
Ако мога да помогна с нещо, пиши.
6
— Еба си простотията — казах на събирача.
Другите две машини също тръгнаха към мен. Сигурно да ме сгащят, преди да съм се скрила зад някоя скала. Операторите им вече ме следяха от различни ъгли. Отврат.
По-късно разбрах какво е станало. Скалата, която бе затрила кислородните ми бутилки, разтресла здраво земята и събирачът регистрирал труса. Събирачите имат в колелетата си високочувствителни сензори, които отчитат вибрациите на терена. Защо ли? Защото копаят в склона на кратер. Ако има опасност от свлачище, операторите трябва да бъдат уведомени навреме.
И така, събирачът се обадил да докладва за труса. В контролния център на „Санчес“ дежурните прегледали видеозаписите от предходните две минути. Искали да знаят дали каменна лавина няма да загроби мултимилионния им събирач. Познайте какво са видели! Мен, как се мушвам под търбуха му! Затова пратили друг от събирачите да види какво съм намислила.
После се обадили на обходчиците. Не знам как точно е протекъл разговорът, но мога да се досетя. Нещо такова ще да е било:
Операторите в „Санчес“: „Хей, защо се ебавате с нашия събирач?! “
Обходчиците: „Не сме ние“.
„Санчес“: „Е, кой е тогава? “
Обходчиците: „Не знаем, но ей сегичка ще му сритаме задника. Не защото ни пука за вас, а защото държим на монопола си над обходите. И също така защото сме банда гадняри“.
Следователно в момента обходчиците сформираха потеря, която да ме сгащи и да ме завлече в Артемида. След това щеше да дойде ред на побоя, депортацията, гравитационната болест в Рияд и останалите елементи на пълното фиаско.
Отделих си минутка да помисля над новата ситуация. Нямаше начин да се върна в града преди гневна тълпа обходчици да тръгне насам. Така че нямаше смисъл да прекратявам мисията. По-добре да си свърша работата, преди да е започнала епичната игра на лунна криеница.
Потерята щеше да използва товарен луноход, за да спести време. Тези машини развиват до десет километра в час. Стръмният участък в края на прехода щеше да ги забави малко. Да речем, средна скорост от шест километра в час. Имах половин час, преди да пристигнат.
Вече нямаше смисъл да стъпвам на пръсти. Планът ми за бомбите със закъснител, които да гръмнат, след като съм се прибрала у дома, беше отишъл по дяволите. Онези от „Санчес“ всеки момент щяха да повикат събирачите си за проверка, механиците щяха да ги огледат под лупа и цялата ми усилна работа щеше да отиде на вятъра.
Налагаше се да нанеса непоправими щети на всичките четири събирача в рамките на следващия половин час. Имаше и един плюс в цялата отвратителна ситуация — операторите на „Санчес“ бяха докарали машините си при мен.