И вдигнах гълъбите моментално.
Като отстраних релето, бях създала ново устройство, известно като „жица “. Ха-ха. Акумулаторът даде на късо и започна буквално да сере топлина.
Хукнах на пълна скорост към най-близката канара и се скрих зад нея. Нищо не се случи. Надникнах да погледна. Нищо.
— Хмм — изхъмках. — Дали да не…
И тогава събирачът избухна. А бе направо… избухна. Експлозията надмина очакванията ми с много. Шрапнели се разхвърчаха във всички посоки. Взривът блъсна шасито надолу с такава сила, че машината първо потъна, после отскочи, направи половин салто и падна на покрива си.
Смятала бях, че съм се отдалечила достатъчно от експлозията, но явно не бях познала. Парчета изкривен метал бомбардираха моята канара, а други, по-малки, валяха отгоре.
— Ами да — казах. Не бях включила в сметките си другия експлозив — горивната клетка на акумулатора беше пълна с водород, който се бе срещнал с кислорода във високотемпературна среда и двамцата си бяха поговорили малко.
Канарата ме защити от основната ударна вълна, но не и от отломките, които валяха отгоре. Допълзях по корем до един от другите събирачи, докато около мен избухваха валма прахоляк от падащите отломки. Напомняне — тук няма въздух и когато нещо излети към небето, пада надолу със същата скорост, с която е излетяло. Иначе казано, от небето валяха куршуми.
Стигнах невредима до събирача — чист късмет! — и се наврях отдолу. Изчаках бурята да отмине и изпълзях да проверя резултата от действията си.
Взривеният събирач беше напълно съсипан. Направо не личеше, че е бил превозно средство. Шасито представляваше буца разкривен метал, а едно петдесет процента от останалото се валяше из целия разчистен участък. Проверих как съм с времето. Целият процес беше отнел десет минути. Доста добре, но трябваше да ускоря нещата с останалите три машини.
Преди това обаче измъкнах от отломките парче метал с площ около два квадратни метра и го замъкнах от другата страна на своята Канара спасителка. Подпрях го на канарата и така си спретнах нещо като убежище.
Добре. Вече си имах своя лунна база. Поседях няколко минути във Форт Джасмин, колкото да преработя останалите релета в обикновени съединителни проводници.
После се заех с втория събирач. Този път поне нямах нужда от хамака. Събирачът нямаше да ходи никъде.
Вече знаех как да запаля горелката във вакуум и нещата тръгнаха доста по-бързо. Освен това не си направих труд да маркирам предварително мястото на среза. Действах по спомени. Нищо не увеличава скоростта ти като опита. Направих дупка с горелката, монтирах клапана и напълних резервоара с въздух.
После изпържих акумулатора, хукнах към металния си навес, пропълзях под него и зачаках. И този път не надничах като идиот.
Усетих труса на експлозията и зачаках дъжда от отломки. Щеше ли металният лист да издържи?
Е, поопъна се, което си беше доста страховито, но ме предпази от градушката. Изчаках ударите да спрат и погледнах наляво и надясно да видя дали валмата прахоляк са се разредили достатъчно. Добре би било, ако можех да чуя какво става. Вакуумът, както знаем, не пренася звук и това е изключително досадно.
Изпълзях изпод металния лист и нищо не ме уби, следователно ситуацията беше под контрол. Заобиколих канарата да видя резултата от работата си. Още един съсипан събирач.
Проверих времето на малкия монитор върху ръкава на костюма си. Още десет минути.
Мама му стара!
Ако потерята си знаеше работата, щяха да цъфнат при мен след десетина минути. А ми оставаха два събирача за разрушаване. Ако дори един оцелееше, „Санчес“ щяха да продължат работа, да събират руда и да произвеждат кислород, а Тронд нямаше да ми даде единия милион Калмари.
Най-много време губех в тичане и криене, докато отломките се слегнат. Знаех какво трябва да направя… но не ми харесваше. Налагаше се да издухам двамцата едновременно.
Моля, не цитирайте последното изречение извън контекст.
Подготвих двата събирача за голямото „бум“. Скоро машините бяха натъпкани с кислород, кутиите с прекъсвачите им бяха отворени, а моите съединителни кабели висяха, прикрепени с щипки към положителните им полюси.
Набутах оксиженисткото си оборудване под една от машините. Времето ми изтичаше и нямаше как да завлека всичко това до Артемида, но и не биваше да оставям на местопрестъплението инкриминиращи улики с надпис „Оксиженистка компания Башара“.