Влакът наближи Туристическия център и намали. Скочих от калника и направих няколко скока, докато убия скоростта си. Влакът продължи към депото.
Придвижих се на бегом до Туристическия център и продължих покрай купола. Скоро „Игъл“-ът се появи в полезрението ми. Май не одобряваше действията ми. „Тц-тц. Моят екипаж никога не би се осрал така“.
А после видях нещо великолепно — никой не охраняваше обходническия шлюз!
Ура!
Хукнах натам, отворих външната врата, скочих в камерата и затворих вратата. Отворих клапана и чух лелеяното съскане на нагнетен въздух да идва към мен от всички посоки.
Бързах, но въпреки това изчаках очистващият цикъл да свърши. Така де, може да съм контрабандистка, саботьорка и като цяло пълен боклук, но никога не оставям обходническия си костюм мръсен.
Цикълът завърши и аз бях чиста като момина сълза.
Вътре бях! Трябваше да скрия Обходническите си неща някъде в Туристическия център, но това не беше проблем. Щях да ги набутам в няколко туристически шкафчета, а по-късно да се върна с голям контейнер. Куриер съм все пак — ще кажа, че идвам да прибера доставка. Никой няма да се усъмни.
Отворих вътрешната врата на шлюза и прекрачих прага към спасението.
Само дето не беше спасение. Беше голяма купчина лайна. И аз стъпих право в нея. Широката ми усмивка много бързо се изкриви в изражението на току-що уловен шаран.
Дейл стоеше в преддверието със скръстени ръце и самодоволна физиономия.
Скъпа Джаз,
Добре ли си? Започвам да се тревожа.
Не си ми писала от две седмици.
Скъпи Келвин,
Извинявай. Наложи се да изключа за известно време нета на джаджата си, защото нямах пари. Вече го включих отново. Трудно беше, но започвам да изплувам.
Намерих си нов приятел. От време на време успявам да заделя пари за по бира в едно кръчме в Конрад. Знам, че е глупаво да харчиш пари за бира, когато си бездомен, но алкохолът прави ситуация като моята поносима.
Та значи там има един редовен клиент, Дейл. Той е лицензиран обходчик, работи
основно в Туристическия център на Аполо 11. Извежда туристи на обходи, такива неща.
Заприказвахме се и по някое време осъзнах, че му разказвам за проблемите си. Той взе присърце положението ми и предложи да ми заеме пари. Реших, че просто се опитва да ми влезе в гащите, и отказах. Нямам нищо против проститутките, но не искам аз да съм такава.
Но той взе да се кълне, че просто искал да ми помогне, по приятелски. Да приема онези пари беше Най-трудното, което съм правила в живота си, Келвин. Но наистина нямах никакъв избор.
И така, имах достатъчно да платя депозита и наема за първия месец на една жилищна капсула. Толкова е малка, че трябва да излизам навън, за да помисля (туш!), но все пак е жилище. А Дейл удържа на думата си и не си поиска друго. Съвършеният джентълмен.
Ако щеш вярвай, но дори излизам с един тип. Казва се Тайлър. Гаджета сме отскоро, но той е голям сладур. Малко е срамежлив, любезен е с всички и много държи на правилата, бойскаут направо. Накратко, моята пълна противоположност. Но си пасваме, наистина. Ще видим как ще се развият нещата.
Ох. Напоследък се държа като пълна егоистка. Мисля само за себе си и дори не се сещам да те попитам ти как си. Как се справяш с нещата?
Скъпа Джаз,
Браво на теб! Тревожех се, че неприятностите с Шон ще те откажат завинаги от мъжете. Виждаш ли? Не всички сме лоши.
Още работя в ККК и слава на Бога за това. Дори ме повишиха. Вече се обучавам за майстор товарач. Нещо като стажант. След два месеца ще получа сертификат и ще ми увеличат заплатата.
Халима е в шестия месец и цялото семейство се подготвя за бебето. Измислихме си график, така че другите ми сестри да се грижат поред за бебето, а Халима да се върне на училище. Аз, мама и татко ще продължим да работим. Татко беше готов да се пенсионира, но при това положение ще трябва да работи поне още пет години. Какъв избор имаме? Парите просто не стигат.
Скъпи Келвин,
Казваш, че те обучават за товарач? Означава ли това, че понякога подреждаш товара в сондите, без никой да те наглежда? Защото тук, в Артемида, има много хора, които пушат.
Скъпа Джаз,
Казвай…
7
Зяпах Дейл, сякаш на челото му беше пораснала пишка.
— Как?…
— Какво друго би направила? — Дейл взе шлема от вкаменените ми ръце. — Сетила си се, че ще наблюдаваме всички входове на Артемида. Значи остава само Туристическият център.
— Ти защо не си с потерята?
— С нея съм. Просто се писах доброволец да вардя шлюза в Туристическия. Щях да дойда и по-рано, но този беше първият влак за деня. Май сме пътували заедно, както гледам.