Затвори и ме погледна.
— Е, аз излизам да търся мистериозния саботьор.
— Приятно прекарване — казах аз.
— Вторник, осем вечерта в „Хартнел“.
— Добре де — смотолевих.
Доизмъкнах се от костюма си с помощта на Дейл, после му помогнах да облече своя.
Прибрах се у дома и се пльоснах по гръб на леглото. Бях изтощена до смърт. Толкова, че дори скапаният ковчег ми се струваше удобен. Извадих джаджата си от алибомата. Проверих активността на устройството от последните часове. Всичко беше наред.
Отдъхнах си. Бях се измъкнала. В голяма степен. Е, Руди и онези от гилдията сигурно щяха да задават въпроси, но алибито ми беше бетон.
Получила бях съобщение от Тронд.
„В последната ти доставка липсваше едно нещо“.
Отговорих:
„Извинявам се за закъснението. Работя по въпроса с последния пакет“.
„Ясно“.
Трябваше ми план за последния събирач, преди да говоря отново с Тронд. Но какво бих могла да направя, по дяволите? Време беше за нова престъпна схема. Нямах никаква представа каква ще е тя, но все щях да измисля нещо.
После явно съм заспала. Събудих се от непланираната дрямка с обувки на краката и джаджата в ръка. Изтощението от изминалия ден и недостатъчният сън от предната нощ явно ме бяха надвили. Спала бях четири часа.
Е, поне се чувствах отпочинала.
Обикалях коридорите на Конрад близо час. Не защото изведнъж се бях загрижила за здравето си. Трябваше да се вмъкна в преддверието на шлюза, без никой да ме види.
БИК-ът още беше в едно шкафче във Въпросното преддверие. Обещала бях на Жзока да й го върна до два дни и крайният срок наближаваше. Но всеки път, когато минех покрай проклетия шлюз, там имаше хора. И аз поемах на поредната обиколка.
Освен това исках да отложа за известно време срещата си с Обходническата гилдия. Потерята се беше прибрала след петчасово безрезултатно издирване. В момента вероятно разпитваха всички, които имаха достъп до обходнически костюм. Да, имах алиби под формата на онлайн активност, съхранена в джаджата ми, но предпочитах изобщо да не ме разпитват. Затова изчаквах подстъпите към шлюза да се опразнят.
След четвъртата обиколка това най-после се случи — край шлюза нямаше никого. Влетях в преддверието, размахах джаджата си пред шкафчето да го отворя, грабнах БИК-а и дистанционното му, после си тръгнах.
Излизах от преддверието с доволна усмивка на лице. Съвършеното престъпление. И налетях право на Руди.
Все едно се блъсваш в тухлена стена. Е, не точно. Ако се движиш с достатъчно висока скорост, може и да събориш стена от тухли или поне да я разклатиш. И понеже съм тромава крава, взех че изпуснах куфарчето с БИК-а.
Руди погледна куфарчето и го хвана, преди да е тупнало на пода.
— Добър ден, Джаз — каза той. — Търсех те.
— Никога няма да ме хванеш жива, ченге.
Той погледна отново куфарчето.
— Какво е това, бот за изследване на корпуси? За какво ти е?
— Женска хигиена. Няма да разбереш.
Той ми го подаде и каза:
— Трябва да поговорим.
Стиснах Бикчо под мишка.
— Да си чувал за джаджите? Не е нужно да издирваш хората, за да говориш с тях.
— Подозирам, че ако се обадя, няма да вдигнеш.
— Е, нали знаеш как е — отвърнах. — Обади ли ми се красавец, губя ума и дума. Айде, беше ми приятно да си поговорим.
Продължих си по пътя. Очаквах да ме сграбчи за лакътя или нещо такова, но той само тръгна до мен.
— Знаеш защо съм тук, нали?
— Идея си нямам. Нещо канадско може би? Неотложна нужда да се извиниш за някоя простотия, дето не е по твоя вина? Или да отвориш вратата на някого, макар да е на двайсет метра от нея?
— Сигурно си чула за събирачите на „Санчес“.
— Говориш за водещата новина във всички местни сайтове? Да, чух.
Той хвана ръце зад гърба си.
— Ти ли го направи?
Надянах си шокирано изражение, най-доброто в арсенала си.
— И защо да правя нещо такова?
— Това щеше да е следващият ми въпрос.
— Някой обвинява ли ме?
Той поклати глава.
— Не, но аз се старая да държа под око всичко, което се случва в моя град. Ти имаш обходнически костюм и си престъпничка. Това те прави логичния първи заподозрян.
— Цяла нощ бях в ковчега си — казах аз. — Ако не ми вярваш, провери историята на активността в джаджата ми. Давам ти разрешение да го направиш. Улеснявам те, един вид, като ти спестявам необходимостта да искаш такова от администратор Нгуги.