— Добре — каза той. — Постъпи молба от Боб Люис от Обходническата гилдия. Иска информация за местонахождението на всички, които имат обходнически костюм. За снощи. Разрешаваш ли да му предоставя твоите данни?
— Да. Действай. Това би трябвало да ме отърве от вас.
— От Боб може би — каза той. — Но аз си падам недоверчив. Само защото джаджата ти е била цяла нощ в ковчега ти още не значи, че и ти си била там. Някой може ли да го потвърди?
— Не. Противно на общото мнение, аз обикновено спя сама.
Той вдигна вежда.
— „Санчес“ са бесни. Обходническата гилдия също не е доволна.
— Не е мой проблем. — Свърнах рязко зад един ъгъл с надежда да го разкарам от гърба си, но Руди продължи с мен. Сякаш беше очаквал да направя нещо такова.
Задник.
— Виж — каза той и извади джаджата си, — ще ти платя сто калмара, ако ми кажеш истината.
— К… к’во? — заекнах и спрях на място.
Той въведе нещо в джаджата си.
— Сто калмара. Директен трансфер от моята лична сметка към твоята.
Моята измуча. Извадих я от джоба си.
ПРЕВОД ОТ РУДИ ДЮБОА: 100 g.
ПРИЕМАНЕ?
— Какво правиш, по дяволите? — попитах.
— Плащам ти за истината. Да я чуем.
Отхвърлих превода.
— Това е много странно, Руди. Вече ти казах истината.
— Не искаш ли сто калмара? Ако вече си ми казала истината, приеми ги и я кажи пак.
— Изчезвай, Руди.
Той ме претегли с поглед.
— Мда. Така и предполагах.
— Какво си предполагал?
— Познавам те отдавна, Джаз. Още от периода ти на дребно хулиганство. Не би го признала, но си точно като баща си. Споделяш неговата бизнес етика.
— Е, и? — Нацупих устнички и отклоних поглед.
— Ако просто си говорим, ще лъжеш до дупка. Но ако ти платя за истината, това вече е бизнес сделка. А един Башара никога не лъже при сделка.
И точно тогава хапливите ми остроумия се изчерпаха. Рядък феномен, но все пак се случва.
Той посочи Бикчо.
— Този БИК би бил страхотен начин да отвориш шлюз без нужното разрешение.
— Сигурно.
— Но първо ще трябва да го изкараш навън.
— Сигурно.
— Вероятно по време на туристически обход.
— Биеш ли нанякъде, Руди?
Той почука с пръст по джаджата си.
— Шлюзовете не са оборудвани с видеонаблюдение. Ние не сме полицейска държава. Но в магазина за сувенири в Туристическия център има охранителна камера.
Обърна екранчето на джаджата си, така че да го виждам. И ето ме мен, как минавам дегизирана през магазина за сувенири. Руди спря записа на пауза.
— Според плащането за влаковия билет тази жена се казва Нуха Неджем. Странното е, че в момента джаджата й е офлайн. Приличате си, не мислиш ли? Същият ръст, стойка, цвят на кожата?
Наведох се да погледна екранчето.
— Наясно си, че на Луната има повече от една ниска жена от арабски произход, нали? А и тази е облечена с никаб. Да си ме виждал мен в традиционно облекло? Трудно бих минала за отдадена мюсюлманка.
— Същото важи и за нея. — Той прелисти файловете на джаджата си. — Във влака също има охранителна камера.
На екранчето се появи запис от влака. Любезният французин стана да ми отстъпи мястото си. Аз му се поклоних и седнах.
— Кавалерството не е мъртво — заявих. — Добре е да се знае.
— Мюсюлманите не се покланят на хора — каза Руди. — Дори Мохамед не е позволявал да му се покланят. Кланят се само на Аллах. На никого другиго. Никога.
Ужас. Това би трябвало да го знам. Ако бях внимавала повече като дете… преди татко да вдигне ръце и да се откаже от религиозното ми възпитание.
— Ха. Не знам какво да ти кажа, пич.
Руди се облегна на стената.
— Този път те пипнах, Джаз. И не за дребна контрабанда. Нанесла си щети на стойност сто милиона калмара. Свършено е с теб.
Разтреперих се. Не от страх. От гняв. Тоя задник нямаше ли си друга работа, че се занимаваше с мен и живота ми?! Остави ме на мира, копеле гадно!
Май не успях да прикрия добре чувствата си.
— Какво има, Джаз? Без отровни шегички? — каза той. — Не си го направила за забавление. Това е поръчка, някой ти е платил. Кажи ми кой те нае и обещавам да кажа някоя и друга добра дума за теб пред администраторката. Това ще те отърве от депортирането.
Стисках устни на черта.
— Хайде, Джаз. Просто ми кажи, че е бил Тронд Ландвик, и всичко ще си продължи постарому.
Опитах се да не реагирам, но твърде късно. Откъде беше разбрал за това, мамка му?
Той лесно разчете изражението ми.
— От известно време продава свои неща на Земята и трупа голямо количество ликвидни средства в Калмари. Явно планира да купи нещо голямо в Артемида. Ако трябва да гадая, алуминиевата топилка „Санчес“.