Явно адски много искаше да закове Тронд. Толкова много, че беше готов да си затвори очите за моето престъпление, вместо да се отърве от мен веднъж и завинаги. И все пак… да предам Тронд? Не е в мой стил.
— Не знам за какво говориш.
Той прибра джаджата в джоба си.
— Защо ти е БИК-ът?
— Доставям го. Куриер съм. Да разнасям разни боклуци е основна част от служебната ми характеристика.
— Кой го изпраща? Кой е получателят?
— Не мога да ти кажа. Анонимността на доставките е гарантирана. Трябва да си пазя репутацията.
Той ме гледа известно време, втренчено, но аз удържах физиономията си.
Той се намръщи, после направи крачка назад.
— Добре. Но това не е краят. Разни влиятелни хора са много ядосани.
— Да се ядосват на някой друг. Аз не съм направила нищо.
И тогава, за моя тотална изненада, той се обърна и си тръгна.
— Много скоро тази история ще се изплъзне от контрола ти. Когато това стане, обади ми се.
— Ама…? — започнах, но побързах да си хлопна устата. По някакво чудо Руди нямаше да ме арестува и аз определено не исках да развалям магията.
В това нямаше никакъв смисъл. Руди ме преследваше от години и сега най-после имаше солидни доказателства срещу мен. Предостатъчни да убеди администраторката. Която щеше да изрита престъпния ми задник към Земята, без изобщо да се замисли.
А ако толкова искаше да закове Тронд, защо не ме арестува? Ако ме хвърлеха в дранголника и трябваше наистина да избирам дали да ме депортират, или да издам Тронд, вероятността да пропея щеше да нарасне, нали така? Какво ставаше, да му се не види?
Имах нужда да пийна нещо. Влязох в „Хартнел“, седнах на обичайното си място и дадох знак на Били. Време беше да удавя нещастието си в алкохол и тестостерон. Щях да изпия няколко евтини бири, да облека нещо секси, да отида в някой от нощните клубове в Олдрин и да се прибера у дома с хубав мъж. Хем щях да подложа на тест кондома на Свобода. Защо не?
— Здрасти, мацко — каза Били. — Опитай от тази партида. Нова формула. — Бутна към мен чашка за шотове и се ухили до уши.
Изгледах чашката с подозрение.
— Стига бе, човек, искам обикновена бира.
— Опитай, опитай. Една глътка и първата бира е от заведението.
Размишлявах миг-два, но после реших, че безплатната бира си е безплатна бира. Отпих.
Трябва да призная — останах изненадана. Мислех, че ще е ужасно на вкус като предния път. Вместо това вкусът беше ужасен, но по съвсем нов начин. Течния огън го нямаше, заменен от нещо солено и непоносимо гадно. Изплюх го.
Неспособна да издам членоразделен звук, посочих към автомата за бира.
— Хм — изхъмка Били. Наля ми една халба и ми я подаде. Изгълтах я като изгубен в пустинята турист, който току-що е открил оазис.
— Добре — казах и си избърсах устата. — Добре. Това хрян ли беше? Мога да се закълна, че има хрян.
— Не, ром. Е, екстракт от ром и етанол.
— Как, за бога, си започнал с ром и си завършил с това?
— По-късно ще пробвам пак — каза той. — Сигурно е нещо с обработката на етанола. Но имам водка, ако ти се пие нещо по-силно.
— Може би по-късно — казах. — Засега ми налей още една бира.
Джаджата ми измуча. Съобщение от Тронд: „Тревожа се за последния пакет.
— Мамка му — измърморих под нос. Нямах представа как да убия онзи последен събирач.
„Работя по последните детайли на доставката“.
„Смятай ме за недоволен клиент. Доставката трябва да пристигне спешно“.
„Разбирам“.
„Може би трябва да намеря друг куриер? Ако ти си прекалено заета“.
Намръщих се на джаджата си.
„Не ставай гаден“.
„Да го обсъдим лице в лице. На разположение съм през целия ден“.
„Идвам след малко“.
Прибрах джаджата в джоба си.
— Виждаш ми се нещо ядосана — каза Били.
— Проблем с една доставка. Май се налага лично да говоря с клиента.
— Без втората бира, значи?
Въздъхнах.
— Да. Май така ще е по-добре.
Стигнах до входа на имението и позвъних.
Никой не ми отговори. Ха. Странно. Къде бяха Ирина и намръщеното й лице? Вече бях измислила няколко подбрани нещица, с които да я подразня.
Позвъних отново. Пак нищо.
Точно тогава забелязах, че нещо с вратата не е наред. Леко обелване при ръба. Точно където човек би подпъхнал лост, ако иска да влезе с взлом. Примижах.
— Ооо, я стига…
Бутнах леко вратата. Тя се отвори и надникнах във фоайето. Не видях нито Ирина, нито Тронд. Една декоративна ваза лежеше на пода край масичката, на която стоеше обикновено. Петно яркочервена кръв на стената…