Дотук добре. Вече имах фалшиво име. В обозримото бъдеще щях да съм Харпрет Синх. За миг се изкуших да се регистрирам в хотела с тъпото име, но би било също толкова тъпо да се скрия на такова място. Трябваше да ида някъде, където никой няма да ме види, буквално.
Знаех къде да отида.
ДВОЙНО УБИЙСТВО В АРТЕМИДА
Магнатът Тронд Ландвик и неговата охранителка Ирина Ветрова бяха открити мъртви днес в имението на Ландвик в мехура Шепърд. В цялата история на Артемида има само пет други убийства, а това е първото двойно.
След като получил анонимно сведение, полицай Руди Дюбоа открил труповете в 10: 14 сутринта. Вратата била разбита, а жертвите — наръгани до смърт с хладно оръжие. Уликите подсказват, че Ветрова се е опитала да защити работодателя си и вероятно е нанесла сериозни рани на нападателя.
По време на нападението дъщерята на Ландвик, Лене, е била на училище.
Телата са откарани в клиниката на д-р Мелани Русел за аутопсия.
Лене Ландвик ще наследи богатството на баща си, когато навърши пълнолетие. Дотогава имуществото ще се управлява от правната кантора „Йоргенсен, Исаксен и Берг“ със седалище в Осло. Не открихме наследницата за коментар.
Статията продължаваше, но аз не исках да чета и ред повече. Оставих джаджата на студения метален под. Седнах в ъгъла, свих колене към гърдите си и наведох глава.
Опитах се да спра сълзите. Наистина се опитах. Паническото ми бягство беше отложило емоционалния срив, но сега, когато бях в безопасност, адреналинът се беше отлял, а патерицата на неотложната нужда се беше стопила.
Тронд беше добър човек. Вярно, падаше си по тъмните сделки, развяваше се навсякъде с тъпия си халат за баня, но беше добър човек. И добър баща. Господи, кой щеше да се грижи за Лене? Осакатена при автомобилна катастрофа и останала пълен сирак на шестнайсет. Какъв лош късмет, за бога. Да, имаше пари, но… ужас, пълен ужас…
Не беше нужно да си експерт по криминология, за да се сетиш какво е станало. Било е отмъщение за саботажа. И който го бе направил, щеше да погне и мен. Може би убиецът още не знаеше, че аз съм била саботьорът с обходническия костюм, но не можех да заложа живота си на тази карта.
Така че сега се криех от убиец. Освен това никога нямаше да получа онзи милион, дори да размажех последния събирач. Не е като с Тронд да имахме писмен договор. Всичките ми усилия бяха отишли на вятъра.
Треперех в ледената теснотия на нишата за достъп. Познавах мястото отпреди, от времето, когато бях бездомна. Десет години кански усилия да се задържа над повърхността и сега пак бях на дъното. Там, откъдето бях започнала.
Хлипах, забила глава в коленете си. Тихичко. Още едно умение, което бях усвоила навремето — да плачеш, без да вдигаш излишен шум. Не исках някой в коридора да ме чуе.
Нишата представляваше миниатюрно триъгълно помещение с отваряем панел вместо врата, така че работниците по поддръжката да стигат до корпуса отвътре. Беше толкова тясно, че не можеше да се легне дори. Моят ковчег беше дворец в сравнение с това. Сълзите ми се вледеняваха и жилеха лицето ми. Долен Бийн 27 беше чудесно скривалище, но и много студено. Дори тук, при слабата лунна гравитация, топлината се издига нагоре. Затова колкото по-надолу отиваш, толкова по-студено става. А в нишите за поддръжка никой не слага отоплители.
Изтрих лице и взех отново джаджата си. Добре де, джаджата на Харпрет, но вие разбирате какво имам предвид. Моята си джаджа кротуваше в кьошето на нишата с извадена батерия. Администратор Нгуги не би разрешила да се разкрие местоположението на една или друга джаджа, освен при много основателна причина. Само че „търсена за разпит във връзка с двойно убийство си е съвсем прилично основание.
Трябваше да взема решение, тук и сега. Решение, което щеше да се отрази на живота ми оттук нататък. Да отида ли при Руди?
За него убийството със сигурност имаше приоритет пред моите престъпления. А и ако си признаех всичко пред него, щях да съм в много по-голяма безопасност, отколкото ако продължах да се крия. Руди беше гадняр, да, но беше и добър полицай. Щеше да ме защити.
От друга страна, от години се опитваше да ме депортира. А и вече знаеше, че Тронд се е опитвал да прецака „Санчес“, така че информацията, която можех да му дам аз, нямаше да му е от голяма полза. Колкото до предложението му да си затвори очите за моето престъпление, ако му помогна да спипа Тронд… е, тази оферта вече не беше на масата, защото Тронд беше мъртъв. Така че, ако отидех при Руди, щях:
1) да му дам необходимите доказателства, въз основа на които да ме депортира;