Клиент се приближи до асансьорите, размаха джаджата си и вратите на единия се отвориха. Пазачът го погледна, но нищо повече.
След няколко секунди се приближи двойка. Жената размаха джаджата си и вратите се отвориха. Пазачът пристъпи към двойката и им каза нещо. Жената отговори, след което мускулестият тип с костюма се върна на мястото си.
Добре де, нямаше начин да се вмъкна в асансьора. Трябваше да си гост на хотела или негов придружител, за да те пуснат.
— Какво да ви предложа? — чух глас зад себе си.
Обърнах се с лице към бармана.
— Имате ли петнайсетгодишно малцово „Баумор“?
— Имаме, мадам. Но нека ви предупредя, че малкото е по седемстотин и петдесет калмара.
— Няма проблем — казах аз. — Закръгли го на хиляда и си задръж рестото. Пиши го на сметката на гаджето ми — Джин Чу, стая 124.
Барманът въведе данните в компютъра си, потвърди, че името съвпада с номера на стаята, и се усмихна.
— Веднага, мадам. И благодаря.
Наблюдавах асансьорите и чаках пазачът да излезе в почивка или нещо такова. Барманът се върна с питието ми. Отпих. Божке… истинска наслада за небцето.
Излях мъничко на пода за Тронд. Беше алчен хитрец, готов да наруши всеки закон, изпречил се на пътя му. Но към хората беше добър и не заслужаваше да умре без време.
Така. Как да се вмъкна в асансьора под носа на онзи вол? Да го разсея някак? Едва ли щеше да се получи. Явно беше опитен охранител и работата му се състоеше в контрол на достъпа. Едва ли щеше да се хване на някой евтин номер. Ами ако намеря някой клиент, достатъчно висок и дебел, за да се скрия зад него? Нее, тези номера минаваха само в немите филми.
Някой ме потупа по рамото. Азиатец към петдесетте седна до мен. Беше с костюм с жилетка, а плешивината си беше прикрил по най-грозния начин — с дълъг рехав кичур, преметнат през голото петно. — Пурай? — попита той.
— Ъ? — отвърнах.
— Ъъъ… — Мъжът извади джаджата си и я посочи. — Пурай?
— Английски? — предложих аз.
Той натрака нещо на джаджата си, после я обърна към мен. На екранчето пишеше: „Цена? “.
— О — казах аз. Е, това получаваш, когато се обличаш като проститутка и висиш на бара. Добре беше да знам, че имам алтернативна кариера, ако онова с контрабандата пресъхнеше. Погледнах към асансьорите и техния пазител, после към ухажора си.
— Две хиляди калмара — казах. Стори ми се разумно. Бях трепач с миниполата.
Той кимна и въведе трансакцията в джаджата си. Сложих ръка върху неговата да го спра.
— После — казах. — Платиш после.
Той сякаш се озадачи, но все пак кимна.
Станах от столчето и гаврътнах малцовото си петнайсетгодишно. Подозирам, че целокупното шотландско население е получило спазъм на душевна болка.
Дребничкият ми приятел ме хвана за ръката като истински джентълмен и ме поведе през фоайето. Стигнахме до асансьорите, той размаха джаджата си и след секунда бяхме вътре. Охранителят ни погледна, но не обели и дума. Такива неща виждаше по сто пъти на ден.
Сигурно си представяте висок хотел с двайсет и пет етажа или нещо такова, но не забравяйте, че се намирахме в мехура Олдрин. „Кантон имаше само три етажа. Моят клиент натисна бутона за първия. Отлично. Точно този етаж ми трябваше.
Асансьорът спря на първия етаж и излязохме в лъскавия коридор. Истински лукс, казвам ви. Мек килим, картини по стените, финтифлюшки. Вратите бяха номерирани със златни релефни цифри.
Моят човек ме поведе по коридора. Подминахме сто двайсет и четвърта стая и спряхме пред сто четиридесет и първа. Той размаха джаджата си пред ключалката и вратата се отвори с щракване.
Извадих демонстративно джаджата си и я погледнах. Намръщих се на празното екранче, сякаш там се е появило важно съобщение. Клиентът ме наблюдаваше с интерес.
— Извинявай, трябва да се обадя — казах. Посочих джаджата си, за да му стане ясно. После му махнах да влезе в стаята. Той кимна и го направи.
Вдигнах джаджата към ухото си.
— Роко? Да, Канди съм. С клиент съм. Какво? Не е възможно да го е направила… — Затворих вратата на деденцето, за да говоря на спокойствие със сводника си. Бедният сигурно щеше да чака петнайсет минути, преди да му светне, че съм се омела.
Добре де, зарязвах наточен бизнесмен, но пък не му бях взела пари за услугата. В етично отношение бях чиста като сълза.
Промъкнах се към стая 124. Огледах се наляво и надясно. Бях сама в коридора. Извадих отвертка от кичозната си чанта и разбих ключалката. Ха така, Джин Чу. Да видим какво си намислил.