Отворих вратата. Някакъв латино с побеляла коса седеше на леглото, дясната му ръка беше в шина. Посегна с лявата и грабна нож. Скочи на крака и викна:
— Ту!
— Ъъ — започнах аз.
Той се хвърли към мен.
Скъпа Джаз,
Радвам се да чуя, че продажбите на изолационната пяна вървят толкова добре. Направо удряме кьоравото! Ще изпратя още две кутии със следващата сонда. Вече имам кандидат, когото да включим в операцията си. Казва се Джата Масай. Наскоро го назначиха като помощник-товарач. Дружелюбен е, но не говори много. Определено не е клюкар. Спомена, че има съпруга и две дъщери, но това е кажи-речи всичко, което знам за него. Никога не обядва с другите товарачи в столовата, носи си обяда в кутия. Значи не му стигат парите.
Съпруга. Две деца. Не му стигат парите. Помощник-товарач. Тази комбинация ми харесва. Още не съм говорил с него, разбира се. Наех частен детектив да го проучи подробно. Веднага щом получа доклада му, ще ти го изпратя. Ако и ти одобриш, ще го наема.
Как са нещата с Тайлър?
Скъпи Келвин,
Непременно да изпратиш двете кутии с пяна. Изпрати ми и доклада за Джата, когато го получиш.
С Тайлър се разделихме. Не искам да говоря за това.
9
Мозъкът ми включи на пета.
Така… някакъв тип ме нападаше с нож. Ръката му беше пострадала, вероятно от боричкането с умиращата Ирина. Извод: този тип искаше да убие и мен.
Ирина беше силна, обучена и въоръжена, но въпреки това бе загубила двубоя с този мъж. Какъв шанс имах аз? Изобщо не мога да се бия. Не можех и да избягам, заради високите токчета и тясната минипола.
Имах само един шанс, и то ако отгатнех правилно намеренията му. Къде щеше да ме намушка? Очевидно бях безпомощно момиче без оръжие. Защо да губи време? Просто ще ми пререже гърлото.
Вдигнах чантата пред шията си тъкмо навреме да блокирам удара. Ударът беше светкавичен, разпори чантата ми и съдържанието й се изсипа. А можеше да е гърлото ми. Онзи явно беше решил, че ще ме довърши с първия удар, и се остави открит.
Стиснах ранения му крайник с едната си ръка и го фраснах силно с другата. Той извика от болка. Замахна към мен с ножа, но аз отскочих. После се отблъснах с крака от касата на вратата, без да пускам ръката му, и я дръпнах с всички сили. Ако му причинях непоносима болка, може би щях да отклоня вниманието му достатъчно, за да избягам.
Той изкрещя от ярост и вдигна ранената си ръка, както и мен заедно с нея. Краката ми се отлепиха от пода. Добре де, това не влизаше в плана ми. Той ме вдигна над главата си и ме запрати със сила към пода на стаята. Това беше шансът ми. Щеше да ме заболи, но шансът си е шанс.
Пуснах ръката му, преди да стигна до пода. Това не намали силата на удара. Приземих се на хълбок и ребрата ми изпукаха болезнено. Идеше ми да се свия на топка и да попъшкам, но нямах време за това. Бях свободна, пък макар и само за миг.
Убиецът залитна. Допреди миг на ръката му бяха висели петдесет и пет килограма под формата на Джаз и внезапната им липса бе нарушила равновесието му. Надмогнах болката в ребрата и се надигнах на колене. Събрах всичката си сила и забих рамо в гърба му. Той не очакваше атаката ми, а и още не бе възстановил равновесието си. С две думи, излетя в коридора.
Аз паднах назад в стаята и изритах вратата. Тя се затвори и се заключи автоматично. Няма и секунда по-късно Левака започна да блъска по нея.
Довлякох се до нощното шкафче и натиснах големия бутон на телефона.
— Рецепция — отговориха ми веднага.
Постарах се да говоря паникьосано. Не беше трудно.
— Ало! Аз съм в стая 124 и някакъв тип блъска по вратата! Сигурно е пиян, не знам. Страх ме е!
— Веднага изпращам охраната.
— Мерси.
Левака се хвърли с цяло тяло върху вратата.
Затворих и закуцуках натам. Погледнах през широкообхватната шпионка. Левака се отдалечи за засилка и се втурна за нова атака. Вратата се разтресе, но само толкова.
— Метална врата, метално резе! — изкрещях аз. — Начукай си го, тъпанар!
Беше се отдалечил за нов опит, когато вратите на асансьора в дъното на коридора се отвориха. Едрият охранител пристъпи напред и попита:
— Какво става тук, сър?
Междувременно се бяха отворили вратите на няколко стаи. Притеснени гости на хотела надничаха да видят какво става. Левака беше вдигнал доста шум. Сега се оглеждаше, най-вече към охранителя с размери на гардероб. От тази ситуация трудно щеше да се измъкне, размахвайки ножката си. Погледна за последно към вратата, после си плю на петите.