— Святое дерьмо! — изруга той, сложи ръка на гърдите си и задиша тежко.
Бях му доставяла толкова незаконни химикали през годините, че по някое време ми беше дал кода за жилището си. Това улесняваше доставките.
Отпуснах доволно гръб върху облегалката на стола зад бюрото му.
— Искам да ми свършиш нещо.
— За бога, Джаз! — каза той, все още задъхан. — Какво дириш в апартамента ми?
— Крия се.
— Косата ти защо е такава?
Преоблякла се бях в нормални дрехи, но още бях с курвенската си прическа.
— Дълга история.
— Ама това в косата ти брокат ли е? Имаш брокат в косата?
— Дълга история бе, човек! — Извадих едно шоколадче от джоба си и го метнах към него. — На. Чувала съм, че като ходиш на гости на украинец, винаги трябва да носиш подарък.
— Ооо! Шоколад! — Той улови подаръка и побърза да го развие. — Днес Руди се отби в лабораторията да пита за теб. Не каза за какво си му, но според слуховете си замесена в онези убийства. Вярно ли е?
— Убиецът иска да убие и мен.
— Ужас — каза той. — Това е сериозно. Трябва да отидеш при Руди.
Поклатих глава.
— И да ме депортират? Не, благодаря. Нямам му доверие. В момента не вярвам на никого.
— Но си тук. — Той се усмихна. — Значи вярваш на мен?
Хм. Дори не ми беше хрумвало да се усъмня в надеждността му. Свобода беше… ами Свобода, нищо зловещо нямаше в него.
— Май така излиза.
— Яко! — Разчупи шоколадчето на две и ми подаде едната половинка. Лапна другата и притвори очи от удоволствие.
— О, ъ, такова — каза след малко с пълна уста. — Да си изпробвала случайно моя кондом?
— Не, не съм правила секс през двата дни, откакто ми го даде.
— Добре де, добре.
Взех кутията НАФО и му я метнах.
— Искам да ми кажеш какво е това.
Той я хвана във въздуха и прочете надписа.
— Мм. НАФО. И преди ме пита за това.
— Знам. Но вече имам мостра. И искам да чуя мнението ти.
Той отвори кутията и извади кабела.
— Фиброоптичен кабел за пренос на данни.
— За какво устройство е?
Той погледна единия край.
— За никакво.
— Моля?
Той вдигна двата края на кабела.
— Това не са конектори, а капачки. Кабелът не може да се включи в нищо. Трябват му конектори. Жакове някакви.
— Е, тогава… за какво служи? Просто безполезен кабел?
— Нямам представа — каза той. Нави го и го върна в кутията. — Свързан ли е с убийствата?
— Може би — отвърнах. — Не знам.
— Добре, веднага ще го занеса в лабораторията. До довечера ще имам някакви отговори.
Извадих джаджата си. Не моята, а тази на Харпрет.
— Две хиляди калмара?
— Какво? — възкликна той и ме изгледа, сякаш съм се изпикала върху гроба на майка му. — Не. Нищо не ми дължиш, за бога.
— И защо? — казах аз.
— Имаш неприятности. Помагам ти, защото сме приятели.
Отворих уста да кажа нещо, но не се сетих какво.
Той взе джаджата си от рафта.
— Предполагам, че използваш фалшиво име. Дай ми идентификацията.
Прехвърлих му новите си данни. Джаджата му потвърди, че ги е получила, и той кимна.
— Добре, Харпрет, ще ти звънна, когато разполагам с нещо.
Никога не го бях виждала толкова ядосан.
— Свобода, аз…
— Забрави. Няма проблем. — Усмихна се насила. — Просто смятах, че се разбира от само себе си. Имаш ли къде да отседнеш?
— Ами, да… Нещо такова.
— Защо ли попитах изобщо. Заключи, като си тръгнеш — каза той и излезе с бърза крачка.
О, аман. Нямах време за наранено мъжко его или каквото там му глождеше на Свобода. Имах нов план и трябваше да работя по него.
— Добре, Левак — мърморех сама на себе си. — Да видим колко са ти дебели връзките…
Вечер Аркадният квартал гъмжи от хора. Точно тогава богатите гадняри излизат да се забавляват. Нахранени и насмукани, те налазват магазините, казината, бардаците и театрите. (Ако не сте виждали представление на лунни акробати, значи не знаете какво сте изпуснали. Страшни са.)
Идеално. Пълно с хора. Точно каквото ми трябваше.
Кръглият площад на Аркадата се намира в центъра на Олдрин, в центъра на всичко. Представлява няколко пейки и дръвчета в кашпи, нищо особено според земните стандарти, но истински лукс като за нас.
Оглеждах се, но от Левака нямаше и помен. Много любезно от неговата страна, че носеше шина на ръката. Така лесно щях да го видя. Някой ден, когато се спомина и отида в ада, трябва непременно да благодаря на Ирина, че го е резнала.
По площада се разхождаха пияни и превъзбудени туристи. Пейките бяха пълни с хора, някои си приказваха, други си правеха снимки. Извадих джаджата си и я включих.