И като казвам „джаджата си “, имам предвид истинската си джаджа. На екранчето се появи познатият тапет — мъничък шпаньол. Какво толкова? Обичам кученца.
Оставих дискретно джаджата си на земята и я бутнах с крак под една пейка.
Стръвта беше заложена. А сега да видим дали някой ще захапе.
Влязох в казино „Ласитър“. Големите му прозорци гледаха към площада и можех да наблюдавам от безопасно разстояние. Плюс това предлагаше студен бюфет на разумни цени, на третия етаж точно до големите прозорци.
С джаджата на Харпрет платих за „ядене на корем “ от бъркоч-бара.
Номерът с бъркоча е да избягваш неща, които се опитват да наподобят вкуса на други неща. Изобщо не посягайте към „Пиле Тандури“. Само ще се разочаровате. Не, вземете си „Формула №3 на Мъртъл Голдщайн“. Добро е. Нямам представа какви са съставките. Като нищо може да съдържа мъртви термити и косми от подмишницата на италианец. Не ми пука. Вкусът е достатъчно добър да преглъщаш бъркоча, а само това има значение.
Отнесох купата си при една маса до прозореца и седнах. Хапвах си бъркоч, пийвах вода и нито за миг не свалях поглед от пейката, под която бях скрила джаджата си. Скоро ми доскуча ужасно, но продължих да си налягам парцалите. Така де, дебнех в засада все пак.
Въпросът беше може ли Левака да проследи джаджата ми. Това щеше да ми даде представа за възможностите му. Ако можеше, значи връзките му стигаха до най-високите места.
— Може ли да седна при теб? — чух познат глас зад себе си.
Завъртях рязко глава.
Руди. Бахмааму.
— Ъъъ… — отвърнах сладкодумно.
— Ще го приема за „да“. — Седна и остави паница с бъркоч на масата. — Както сигурно се досещаш, имам няколко въпроса към теб.
— Как ме намери?!
— Проследих джаджата ти.
— Ама тя е долу бе! — казах и посочих към прозореца.
Той погледна натам.
— Да, и представи си изненадата ми, когато джаджата ти се включи насред Аркадния площад. Доста лекомислено. Изобщо не е в твой стил. — Гребна от бъркоча си. — Затова реших, че ще наблюдаваш от разстояние. Казиното предлага отлична гледка, както и евтин бюфет с добра храна. Не беше трудно да се сетя.
— Ми да, щото си много умен — казах и станах. — Аз ще тръгвам…
— Седни.
— Не, благодаря.
— Седни, Джаз. — Стрелна ме с поглед. — Ако си мислиш, че няма да ти сложа белезниците тук и сега, пак си помисли. Яж си бъркоча и да поговорим.
Тръшнах се обратно на стола. Не бих могла да надвия Руди в ръкопашен бой. Веднъж се бях опитала — тогава бях на седемнайсет и тъпа като гъз. Не мина добре. Този тип имаше мускули от стомана. Великолепни мускули на породист жребец. Дали ходеше на фитнес? Сигурно. Зачудих се как ли изглежда във фитнеса. Дали е целият потен? Естествено, че ще е потен. Потта се стича по мускулите като…
— Знам, че не си ти убиецът — каза той.
Върнах се рязко в реалността.
— Уха, на бас, че казваш това на всички момичета.
Той посочи към мен с лъжицата си.
— Обаче знам, че ти си взривила събирачите на „Санчес“.
— Нямам нищо общо с това.
— Наистина ли очакваш да повярвам, че саботажът, убийствата и фактът, че се криеш, нямат нищо общо помежду си? — Загреба бъркоч от паницата си и го лапна, всичко това със съвършените маниери на отлично възпитан човек. — Ти си в центъра на всичко това и искам да знам какво знаеш.
— Вече знаеш какво знам. Само не знам защо не се занимаваш с разкриването на убийствата, вместо да се заяждаш на дребно с мен.
— Опитвам се да ти спася живота, Джаз. — Остави салфетката си на масата. — Имаш ли представа кого си вбесила със саботажа си?
— Предполагаемия саботаж — поправих го аз.
— Знаеш ли кой е собственикът на „Санчес“?
Вдигнах рамене.
— Някаква бразилска компания.
— Топилката е собственост на О Паласио, най-големия и най-силния престъпен синдикат в Бразилия.
Вкамених се.
Мамка му, мамка му, мамка му и прасе!
— Аха — казах накрая. — Гадни копеленца, а?
— От най-гадните. Мафиоти от старомодния вид, които убиват с лека ръка, когато искат да дадат урок някому.
— Чакай… не, не… не може да бъде. Все щях да чуя нещо за тези типове.
— А дали не е възможно аз да знам малко повече от теб за организираната престъпност в своя град?
Опрях чело на ръцете си.
— Нещо ме будалкаш. Защо й е на бразилската мафия да държи алуминиева топилка на Луната?! Това е губещо производство!
— Не го правят заради печалбата — каза Руди. — Използват „Санчес“ да перат пари. Нашите Калмари са нерегулирана и до голяма степен непроследима псевдовалута, а системата за паспортен контрол в Артемида не е от най-добрите. С други думи, мястото е идеално за пране на пари.