— О, боже…
— Едно нещо е в твоя полза — нямат много свои хора тук. За О Паласио Топилката не е особено интересна, освен като възможност за творческо счетоводство. Но по всичко личи, че в града има поне един техен агент. Убиец тоест.
— Но… — започнах аз. — Чакай… нека помисля…
Той постави ръце върху масата и зачака любезно.
— Добре — казах аз. — Нещо не се връзва. Тронд знаел ли е за О Паласио?
Руди отпи от водата си.
— Убеден съм. Беше от хората, които си подготвят усърдно домашното, преди да направят своя ход.
— Тогава защо съзнателно е подложил крак на безмилостна престъпна организация само за да прилапа едно губещо производство?!
И за пръв път в живота си зърнах объркване върху лицето на Руди.
— Не знаеш май — казах.
Погледнах през прозореца към площада и замръзнах.
Левака беше там. Точно до пейката, под която бях скрила джаджата си.
Явно Руди бе забелязал как цветът се отцежда от лицето ми, защото попита:
— Какво? — И проследи погледа ми.
Изгледах го ядно.
— Онзи тип с шинираната ръка. Той е убиецът! Как е разбрал къде е джаджата ми?
— Не знам… — започна Руди.
— А знаеш ли какво друго прави мафията? — казах аз. — Подкупва ченгета, това прави! Как онзи е проследил джаджата ми, Руди?!
Той протегна ръце напред.
— Не прави глупости…
Направих нещо глупаво. Блъснах масата и духнах. Надявах се бавно прекатурващата се маса да забави Руди и да ми спечели няколко секунди.
Бях си подготвила път за бягство предварително, разбира се. Хукнах по права линия през казиното към една врата в дъното, на която пишеше „Служебен вход“. Би трябвало да е заключена, но никога не я заключваха. Вратата водеше към снабдителните коридори, които свързват всички казина в Олдрин. Познавах добре тези тунели покрай куриерската си работа. Руди никога нямаше да ме хване.
Само че… той изобщо не ме гонеше.
Набих спирачки в коридора и се обърнах да погледна вратата. Не знам защо го направих, явно не съм разсъждавала трезво. Ако Руди нахлуеше в този момент, само щях да изгубя преднината си. Но той така и не се появи.
— Ха — възкликнах и спрях.
И като типичната глупачка във филм на ужасите взех, че тръгнах към вратата. Открехнах я и надникнах. Руди не се виждаше никъде, затова пък край бюфета се беше събрала тълпа.
Прекосих казиното и се мушнах сред зяпачите. Не е като да нямаше какво да зяпат.
Прозорецът до нашата маса беше счупен. От рамката стърчаха назъбени парчета. Тук не използваме ламинирано стъкло. Вносът на поливинилбутирал е твърде скъп. Затова прозорците ни са старомодни смъртоносни капани. Така де, ако не си склонен да поемаш рискове, не идвай на Луната.
Един американски турист пред мен гризкаше блокче бъркоч и точеше врат да види над главите на хората. (Само американците носят хавайски ризи на Луната.)
— Какво е станало? — попитах го.
— Бог знае — отвърна американецът. — Някакъв тип счупи с ритник прозореца и скочи. На третия етаж сме. Дали се е пребил?
— Лунна гравитация — напомних му аз.
— Да, ама до долу има поне десет метра!
— Лунна грави… зарежи. Онзи тип в униформа на канадската конна полиция ли беше облечен?
— Тоест, яркочервени дрехи и странна шапка?
— Не бе, това им е церемониалната униформа. Имам предвид обикновената. Светла риза и тъмни панталони с жълта ивица отстрани.
— А, панталоните на Хан Соло. Да, с такива беше.
— Добре, мерси. — Глупак. Панталоните на Хан Соло са с червена ивица. И даже не е ивица, а пунктирана линия. Някои хора са много прости.
Руди не беше хукнал да гони мен. Хукнал беше след Левака. За да се стигне до изхода на приземното ниво на казиното, човек трябваше да слезе три етажа и да прекоси просторно фоайе. С други думи, Руди е щял да изгуби най-малко две минути, за да стигне до площада по конвенционалния начин. Явно бе избрал по-пряк маршрут.
Надничах към площада заедно с другите зяпачи. И Руди, и Левака отдавна бяха изчезнали. Жалко… какво ли не бих дала да видя как Руди ступва онова копеле и го закопчава.
Е, това май означаваше, че Руди не участва в заговора за моето убийство. Плюс това Левака внезапно се бе сдобил с нов противник. Като цяло не беше зле.
Не че това решаваше проблема ми. Все още не знаех как Левака е открил джаджата ми.