Входната врата се отвори в 08: 00. Джин Чу влезе предпазливо в работилницата. Раменете му бяха изгърбени, а погледът му се стрелкаше като на уплашена газела. Видя ме в дъното и ми махна смутено.
— Ъъ… здрасти.
— Точен си — казах аз. — Благодаря.
Той пристъпи напред.
— Е, да, аз…
— Не се приближавай повече — побързах да го прекъсна. — Днес не съм в най-доверчивото си настроение.
— Разбира се, да, добре. — Пое си дълбоко въздух и го издиша на пресекулки. — Виж, искрено съжалявам. Не трябваше да става така. Просто исках да изкарам малко пари, сещаш се. Комисиона на посредник.
Прехвърлих горелката от едната си ръка в другата. Просто за да съм сигурна, че я е видял.
— За какво? Какво става тук, по дяволите?
— Задето казах на Тронд и на О Паласио за НАФО. Поотделно и конфиденциално, разбира се.
— Ясно. — Намръщих се на хитрото малко лайненце. — А после си изкарал още пари, като си продал Тронд на О Паласио, когато събирачите им гръмнаха?
— Амиии, да. Но това нямаше как да остане тайна. И сами щяха да се сетят, щом Тронд им отнемеше договора за кислорода.
— А как са разбрали за мен? Че аз съм им взривила машините?
Той сведе поглед към краката си.
Изпъшках.
— Еба си к’ъв гадняр си, честно!
— Не съм виновен! Не можеш да си представиш колко пари ми предложиха!
— А ти откъде знаеше, че съм била аз?
— Тронд ми каза. Като се напие, ставаше приказлив. — Смръщи чело. — Свестен човек беше. Не мислех, че някой ще пострада, просто…
— Просто си мислеше, че ще насъскаш един срещу друг милиардер и престъпен синдикат и няма да стане нищо особено? Майната ти.
Той помълча няколко секунди, пристъпваше от крак на крак.
— Такова… мострата у теб ли е? Мострата на НАФО? Кутията от стаята ми в хотела?
— Да. Не е тук, но е на сигурно място.
— Слава богу — отдъхна си той. — Къде е?
— Първо ми кажи какво е НАФО?
Той примижа.
— Ами, то това е нещо като тайна.
— Приключихме с тайните, пич.
Джин, изглежда, искрено се измъчваше.
— Просто… просто изработката на мострата глътна страшно много пари. Наложи се да изстреляме сателит с центрофуга, за да я изработим при условия на ниска земна орбита. Ако се прибера без мострата, ще ме изритат от работа на секундата.
— Пет пари не давам за работата ти. Хора бяха убити! Искам да знам защо!
Той въздъхна дълбоко.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. Не исках да става така.
— Извини се на Лене Ландвик. Сакатото девойче, което остана пълен сирак.
В очите му се появиха сълзи.
— Не… И на теб трябва да се извиня.
Вратата се отвори отново. Влезе Левака. Дясната му ръка все още бе стегната в шина. В лявата обаче стискаше нож, с който можеше да ме изкорми като пъстърва.
Разтресох се, цялата. Не знам дали беше от страх, или от ярост.
— Ах ти, копеленце гадно!
— Наистина съжалявам — проплака Джин Чу. — Щяха да ме убият. Само така можех да се спася.
Натиснах бутона и горелката оживя. Протегнах ръка и насочих пламъка към приближаващия се Левак.
— Коя половина от лицето ти да превърна в крем брюле, грознико?
— Колкото по-трудно, толкова по-болезнено — каза Левака с тежък акцент. — Може да приключим бързо. Не е нужно да страдаш.
Джин Чу скри лице в шепи и се разрева.
— Ще ме уволнят!
— Млъкни бе! — креснах му. — Би ли спрял да мрънкаш за проблемите си, докато ме убиват?!
Грабнах някаква метална тръба от работния тезгях. Видя ми се някак странно да си на Луната и да се бориш за живота си с пръчка и огънче.
Левака със сигурност си даваше сметка, че ако ме нападне, ще го блокирам с тръбата и ще му опека физиономията с горелката. Не подозираше обаче, че имам по-сложен план.
Замахнах силно с тръбата, целейки се в един клапан на стената. Отекна метално дрънчене, последвано от характерния писък на въздух под налягане. Клапанът прелетя през стаята и се спря чак в стената отсреща.
Докато Левака се чудеше защо, по дяволите, правя това, аз подскочих към тавана (не е трудно, средностатистическият човек може да скочи на три метра височина). В най-високата точка на скока си насочих пламъка на горелката към един противопожарен сензор.
Замигаха червени светлинки, противопожарната аларма гръмна в помещението. Вратата зад Джин Чу се затвори с трясък. Той се обърна с подскок, видимо ужасен.