— Не обръщай внимание на полицай Дюбоа — каза ми Нгуги. — Не сме на едно мнение по всички въпроси.
— Ако спрете да защитавате престъпници като Джаз, ще се разбираме по-добре.
Тя махна с ръка сякаш да прогони досадно насекомо.
— Градовете имат нужда от своята тъмна страна. Затова е по-добре да оставим дребните престъпници да си вършат своето и да се фокусираме върху големите проблеми.
Ухилих се до уши.
— Чу дамата, Руди. Аз съм най-дребният престъпник от всичките. Тъй че ме пусни.
Руди поклати глава.
— Администраторката няма власт над мен. Аз работя за ККК. А ти няма да ходиш никъде.
Нгуги се приближи до въздушното убежище и надникна през прозорчето.
— Значи това е нашият убиец?
— Да — каза Руди. — И ако през последните десет години вие не осуетявахте системно опитите ми да изкореня организираната престъпност в Артемида, сега нямаше да разследваме двойно убийство.
— Това вече го обсъдихме, полицай. Артемида не би могла да съществува без парите на синдикатите. Идеализмът не пълни паниците на хората с бъркоч. — Обърна се да го погледне. — Заподозреният каза ли нещо?
— Отказва да отговаря на въпросите ми. Дори името си не иска да каже. Според джаджата му се казва Марсело Алварес и е „счетоводител“ на свободна практика.
— Разбирам. Сигурен ли си, че той е извършителят?
Руди завъртя компютъра си така, че Нгуги да вижда екрана. Там имаше резултати от медицински изследвания.
— Док Русел дойде и му взе кръвна проба. Тестът показа, че кръвта е същата като откритата на местопрестъплението. Освен това раната на ръката му отговаря на ножа, намерен в ръката на Ирина Ветрова.
— Имаме съвпадение на ДИК, така ли? — попита Нгуги.
— Русел не разполага с лаборатория по криминалистика. Сравнила е кръвната група и ензимната концентрация и те съвпадат. Ако искаме ДИК тест, ще трябва да пратим проби на Земята. Ще отнеме минимум две седмици.
— Няма да е необходимо — каза Нгуги. — Нужни са ни достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, а не за присъда.
— Хей! — прекъсна я Джин Чу. — Извинете! Настоявам да бъда освободен!
Руди го напръска с шишето.
— Кой е този човек? — попита Нгуги.
— Джин Чу от Хонконг — каза Руди. — Не открих никакви данни къде работи, а самият той не иска да сподели. Спретнал е капан на Башара, така че Алварес да я убие, но твърди, че го е направил под натиск. Алварес го заплашил, че ще го убие, ако не съдейства.
— Едва ли можем да го виним за това — каза Нгуги.
— Най-после! Най-после човек със здрав разум! — каза Джин.
— Депортирайте го в Китай — каза Нгуги.
— А, чакай, чакай. Какво? — разбъбри се Джин. — Не можете!
— Мога и още как — отвърна тя. — Вие сте замесен в заговор за убийство. Дори да сте действали под натиск, това не променя нещата. Вече не сте добре дошъл тук.
Джин отвори уста да възрази, но Руди насочи към него шишето и той се отказа.
Нгуги въздъхна и поклати глава.
— Това е неприятно. Много неприятно. Двамата с вас, полицай Дюбоа… не сме първи приятели. Но и двамата не искаме убийства в града си.
— Поне по този въпрос сме на едно мнение.
— А и това убийство е нещо ново. — Тя хвана ръце зад гърба си. — И преди сме имали убийства, но от друго естество. Ревнив любовник, вбесен съпруг или съпруга, пиянско сбиване… А това е поръчково, професионално. Не ми харесва.
— Какво мислите сега за снизходителното си отношение към дребната престъпност? Заслужавало ли си е? — попита Руди.
— Не е честно. — Нгуги се отърси от мрачните си мисли. — Да караме едно по едно. Днес излита месарски кораб. Искам господин Джин да замине с него. Ще го депортираме в Хонконг, без да предявяваме обвинения. Засега ще се фокусираме върху господин Алварес. Трябва да съберем валидни доказателства за съда във… къде ще се гледа делото?
— Ландвик беше норвежец, а Ветрова — рускиня.
— Разбирам.
Ако извършиш сериозно престъпление в Артемида, градските власти те депортират в страната на жертвата. Оставяме отмъщението на сънародниците й. Справедливо е. Само че Левака (май вече трябваше да му викам „Алварес) беше убил двама души от две различни националности. И сега какво?
— Предлагам да оставите това решение на мен — каза Руди.
— Защо?
Руди погледна към килията.
— Ако съдейства, ще го пратя в Норвегия. Ако не — отива в Русия. Вие къде бихте предпочели да ви съдят за убийство?
— Отлична стратегия. Виждам, че и у вас има нещо от Макиавели.
— Това изобщо не е… — започна Руди.