— Бразилец — казах аз. — Няма значение. Ще пратят друг да довърши започнатото. Междувременно имам малко време да си отдъхна.
— Ужас. Мога ли да ти помогна с нещо?
Погледнах го в очите.
— Не сме приятели, Дейл. Не се тревожи за мен.
Той въздъхна.
— Бихме могли да бъдем приятели. След време може би?
— Не виждам как ще стане.
— Е, разполагам с една вечер седмично да ти променя мнението — каза той и взе, че ми се усмихна. Самодоволно гаднярче. — Ще ми кажеш ли защо се забърка в онова със събирачите?
— Тронд обеща да ми плати щедро.
— Да, но… — Май се замисли. — Тоест, не е в твоя стил. Било е рисковано, а ти си много умна. Не поемаш рискове, освен ако не се налага. Доколкото знам, не си го закъсала чак толкова финансово. Добре де, бедна си. Но поносимо бедна. Да не би да дължиш пари на някой лихвар?
— Не.
— Дългове от хазарт?
— Не. Престани.
— Хайде, Джаз. — Наведе се към мен. — За какво става въпрос? Изглежда съвсем нелогично.
— Няма нужда на теб да ти е логично. — Погледнах си джаджата. — Имаме три часа и петдесет и две минути до полунощ, между другото. След това вече няма да е „вечер.
— Тогава ще ти задавам същия въпрос през следващите три часа и петдесет и две минути.
Ега ти досадника… Въздъхнах.
— Трябват ми 416 922 калмара.
— Това е… доста конкретно число. За какво са ти?
— За да си го начукаш, затова.
— Джаз…
— Не! — сопнах се аз. — Повече няма да ти кажа.
Неловко мълчание.
— Как е Тайлър? — попитах. — Той… не знам. Щастлив ли е?
— Да, щастлив е — каза Дейл. — Имаме своите добри и лоши моменти като всяка двойка, но се справяме. Напоследък е ядосан заради гилдията на електротехниците.
Изкисках се.
— Винаги ги е мразил онези задници. Още ли работи самостоятелно?
— О, да. Никога няма да се присъедини към тях. Той е отличен електротехник. Защо да променя нещата, при това за по-малко пари?
— Притискат ли го? — попитах. Това е един от недостатъците на оскъдното законодателство — монополи и тактики за притискане.
Дейл разклати ръка.
— Малко. Пускат слухове и му подбиват цените. Но той се справя.
— Ако онези прекалят, кажи ми.
— И какво ще направиш?
— Не знам. Но не искам никой да се ебава с него.
Дейл вдигна халбата си.
— Това ме изпълва със съчувствие към всеки, който се ебава с него.
Чукнахме се и отпихме.
— Гледай да е щастлив — казах аз.
— Правя всичко по силите си, повярвай ми.
Джаджата на Харпрет измуча. Извадих я да погледна. Беше съобщение от Свобода.
Това НАФО е невероятно. Ела в лабораторията ми.
— Секунда само — казах на Дейл и отговорих на съобщението.
Какво откри?
Много е дълго да го пиша. А и искам да ти покажа какво прави.
— Хммм — изхъмках аз.
— Проблем ли? — попита Дейл.
— Един приятел иска да се видим. Но последния път, когато се съгласих на среща, попаднах в засада.
— Искаш ли да дойда с теб?
Поклатих глава и написах на джаджата си:
Сладък, знам какво си намислил, но в момента съм твърде уморена за секс.
Какви ги плещиш? — отговори Свобода. — А, ясно. Държиш се странно, за да разбереш дали не ти пиша под натиск. Споко, Джаз, не е номер.
Просто съм предпазлива. Заета съм в момента. Да се видим в лабораторията ти утре сутрин?
Добре. А, и ако за в бъдеще се наложи да ти пиша под натиск, ще вмъкна думата „делфин в разговора. Става ли?
Става — отговорих аз и прибрах джаджата в джоба си.
Дейл стисна устни.
— Джаз… много зле ли са нещата?
— Ами, разни хора искат да ме убият, така че… доста зле, да.
— Какви са тези хора? И защо искат да те убият?
Избърсах кондензиралата влага по халбата си.
— Бразилски престъпен синдикат на име О Паласио. Собственици са на Топилката „Санчес“ и знаят, че аз съм саботирала машините им.
— Ужас — каза Дейл. — Трябва ли ти място да се скриеш?
— Добре съм си — казах аз. После, след няколко секунди, добавих: — Но ако имам нужда от помощ, ще си спомня предложението ти.
Той се усмихна.
— Е, и това е някакво начало.
— Млъкни и си пий бирата. — Допих своята. — Изоставаш с две халби.
— О, така ли било. — Махна на Били. — Барман! Тука едно момиченце си мисли, че може да ме надпие. Ще ни трябват шест халби — три за гея и три за арабеската.
Събудих се в мишата си дупка схваната, уморена и с махмурлук. Сигурно не е било добра идея да се напивам при такива говняни обстоятелства, но както вече стана ясно, глупавите решения са моя запазена марка.