— Още не — каза Лене. — Става въпрос за милиарди евро, долари, йени и всяка друга валута, за която се сетиш. Плюс цели компании, портфейли с акции… И бог знае какво още. Няма да имам достъп до семейните активи, докато не навърша осемнайсет. А дори след това процесът по прехвърляне на собствеността ще продължи месеци, може би дори години.
— Не и за нашите Калмари — казах аз. — Липсата на регулации в Артемида работи в наша полза. Парите по сметките му са станали твои веднага щом доктор Русел го е обявила за мъртъв. А аз чух, че е обменил тонове пари в Калмари като подготовка за изкупуването на „Санчес“. Имаш необходимите пари да довършиш започнатото.
Тя се взираше невиждащо пред себе си.
— Лене?
— Проблемът не е в парите — каза тя. — А в мен. Не мога да го направя. Не съм като татко. Той беше майстор в тези неща. Аз нямам представа как се прави.
Сведох поглед към часовника в ръцете си. Върху алуминиевото му гръбче беше гравиран някакъв текст на норвежки. Показах й го.
— Какво пише?
Тя погледна надписа.
— Himmelen er ikke grensen. Означава „Небето не е границата“.
— Беше самоуверен човек — казах аз.
— И това го уби.
Бръкнах в джоба си и извадих швейцарското си ножче. Използвах пинцетите му да извадя игличките, които съединяваха часовника с металната гривна. Махнах три сегмента от нея и я закачих пак.
Взех ръката на Лене и нахлузих часовника на китката й. Тя ме погледна смутено, но не се възпротиви. Щракнах закопчалката.
— Ето. Вече ти е по мярка.
Тя разтърси ръка, но часовникът не се изхлузи.
— Тежък е.
— Ще свикнеш.
Тя дълго се взира в циферблата. Изтри прашинка от стъклото.
— Май ще се наложи.
— Е?… — подканих я.
— Добре, ще го направя. — Погледна право пред себе си. — Да видим сметката на тия гадняри.
Не го бях забелязвала преди, но Лене имаше очите на баща си.
Скъпи Келвин,
Благодаря ти за помощта. Бях затънала в лайна до гуша. Сега пак съм затънала, но по на плитко. Накратко, във война съм с една компания на име „Санчес“, алуминиева топилка. Друг път ще ти разкажа цялата история. Засега ще ми трябва още една услуга.
Топилката на „Санчес" се намира в малък мехур близо до реакторите. Топилно-реакторният комплекс е на километър от града.
Направих проучване и открих една статия отпреди двайсет години за „преговорите “ между „Санчес" и ККК. ККК искали да контролират проектирането на технологичния процес, но на „Санчес“ това не им харесало. Едва не се стигнало до съдебно дело в Кения.
Аргументът на „Санчес" бил: „Топилката си е наша. Не ни трябва ничие одобрение. Майната ви “.
Контрааргументът на ККК гласял: „Топилката ви е само на двеста метра от нашите реактори. Трябва да сме сигурни, че няма да гръмне. Или ни дайте право на одобрение, или няма да ви дадем мястото под наем, лайна такива “.
В крайна сметка ККК спечелили, защото мехурът е техен. Те никога не продават своя недвижима собственост, само я отдават под наем.
Въпросът е, че покрай тази история ККК трябва да са получили подробни спецификации за Топилката и сигурно още ги държат някъде. И като казвам „подробни “, имам предвид свръхподробни, с все всички възможни проблеми с анализ на риска и прочее. Искам да ми намериш тези документи. Знам, че работиш в съвсем различна част на ККК, но все пак имаш достъп, какъвто повечето хора нямат. Подкупвай, ако трябва, щедро. После ще ти върна парите.
Скъпа Джаз,
Прилагам плановете. Лесно се сдобих с тях. Явно не ги смятат за корпоративна тайна, нито се боят от индустриален шпионаж. „Санчес“ не са приложили подробности за химическия процес, но всичко друго е в архитектурните планове. Имам един приятел по чашка, който работи в металургичната лаборатория в Сграда 27. Били са консултанти по оценката на риска. Та този мой приятел изтегли плановете от компютъра на шефа си (който дори парола нямал). Трябваше само да го черпя една бира. Така че цената възлиза на две бири (трябваше да му правя компания, разбира се). Петдесет калмара, да речем.
Скъпи Келвин,
Благодарско, приятелче. Нека са 75 калмара и изпий още една бира за моя сметка.
12
Табелката гласеше:
ЗАТВОРЕНО ЗА ЧАСТНО ПАРТИ
— Не беше нужно да го правиш, Били — казах.
— Глупости, мацко. Каза, че ти трябва място за среща, и вече го имаш.
Седнах на обичайното си място.
— Но така ще загубиш приходи.
Били се засмя.
— Повярвай ми, мацко, от теб съм изкарал много повече, отколкото ще загубя за един час, при това сутрин.