— А предпазните системи? — попита Свобода. — Прегледах чертежите, които са ти пратили от Земята. Топилката има тройна система за контрол на температурата, плюс медна тапа като последна защита, в случай че системите не сработят.
— И за какво съм ти нужен аз? — попита татко.
— Добре, добре. — Размахах ръце. — Ще отговоря на всичките ви въпроси. Но първо трябва да знам едно — приключихме ли с убеждаването? Всички ли са съгласни да участват?
Възцари се мълчание. Дори Били спря да бърше чаши в очакване на развръзката.
— Не съм убеден, че си права — каза Боб. — Но не мога да рискувам бъдещето на Артемида. Освен това онези гадове убиха двама души. Участвам.
Татко кимна.
— И аз.
— За мен вече знаеш — каза Свобода. — Обожавам приключенията!
— И аз — каза Лене. — Тоест… че ще участвам. За приключенията не съм сигурна.
— Смятай, че така изравнявам резултата — каза Дейл. — Повече няма да се чувствам виновен за онова с Тайлър. Обещай, че ще спреш да ме тормозиш.
Навъсих се.
— Не мога да контролирам чувствата си.
— Така е, но поне спри да ми натякваш. И говори с мен като с нормално човешко същество. — Разклати халбата си, без да откъсва очи от моите. — Това е моята цена.
— Добре — казах. Не бях сигурна как ще изпълня обещаното, но заради Артемида се налагаше да преглътна гордостта си.
Боб използва внушителния си ръст и военната си осанка да ни разчисти път през Централния порт. Двамата с татко вървяхме по петите му и бутахме количка с оксиженистки неща.
Мернах Спусък на паркомястото му. Напоследък не бях имала случай да го използвам. Животът ми се беше превърнал в хаос и за доставки не оставаше време. Мъникът ми липсваше. Когато всичко това приключеше, щях да го покарам малко, ей така просто, за кеф.
Боб ни отведе в единия ъгъл на гигантската зала. Беше го затворил с временни стени и сега влязохме в импровизираната работилница.
— Дано това свърши работа — каза той и посочи въздушното убежище в средата на преграденото пространство. — По-голямо не можах да намеря.
Цилиндричното убежище имаше един шлюз с ръчно отваряне и четири кислородни бутилки. На гърба му имаше акумулатор, който да захранва вътрешните вентилатори, и химическа система за абсорбиране на въглеродния диоксид. Надписът над шлюза гласеше: „Макс. капацитет — 4 човека; макс. престой — 72 часа “.
— Откъде го взе? — попита навъсено татко.
— От нас. Това е семейното ни убежище.
— По дяволите — казах аз. — Не беше нужно да го правиш, Боб.
— Знаех, че Амар ще се нацупи, ако открадна. А и ти ще ми купиш ново убежище.
— Явно ще се наложи. — Да му се не види. Това щеше да ми струва няколко хиляди калмара. Паричките ми вече започваха да се топят.
Татко прецени с критичен поглед въздушното убежище. Обиколи го бавно, като оглеждаше подробно всеки детайл.
— Ще свърши работа.
— Добре. Оставям ви да действате — каза Боб. — Обадете се, ако ви трябва нещо.
Боб излезе и с татко останахме сами.
Взех оксиженистка маска от количката.
— Точно като в старите времена, а? Отдавна не сме работили заедно.
— От девет години. — Той метна към мен един работен комбинезон. — Облечи предпазното облекло. Целия комплект.
— О, стига. Спарва ужасно и…
Той ме прекъсна с поглед. Все едно пак бях на шестнайсет. Напъхах се намусено в комбинезона и моментално започнах да се потя. Отврат.
— Как ще го направим? — попитах.
Той извади от количката няколко алуминиеви листа.
— Ще изрежем дупка отзад. Ще се наложи да преместим бутилките и акумулатора, но това не е проблем.
Сложих си маската.
— И после какво? Как ще направим свръзката?
Той подпря металните листове на стената на убежището.
— Ще заварим тези около новата дупка, за да направим преход. Иначе казано — пола.
Взех един от листовете. В ъгъла беше отпечатано името на производителя.
— И това ако не е ирония. Листовете са направени в „Санчес“.
— Стоката им е добра — каза татко.
— Стоката на алуминиева топилка „Ландвик “ също ще е добра. — Оставих листа при другите. — Ъгловите заварки ще държат ли на вакуум?
Той извади една горелка и махна предпазната й капачка.
— Няма да има ъгли. Ще нагреем листовете със слаб пламък, докато омекнат, и ще ги огънем по формата на убежището. Ще оформим полата като цилиндър. — Погледна ме. — Колко листа ще ни трябват?
Поредната шибана гатанка.
— Ами… — казах. — Листовете са с дебелина пет милиметра, значи максималното огъване не трябва да надвишава дъга с радиус петдесет сантиметра. Значи, за да затворим окръжността, ще ни трябват шест листа.