— Шест ще свършат работа — каза той. — Но за по-сигурно ще използваме осем. Така, подай ми метъра.
Подадох му го и той внимателно отмери и маркира точки върху стената на убежището.
— Е, кога да очаквам лекцията? — попитах аз.
— Голямо момиче си. Не е моя работа да ти чета лекции за каквото и да било.
— Но ще продължиш с пасивноагресивните подмятания, предполагам. Не бих искала да ги пропусна.
Той се изправи.
— Никога не съм се преструвал, че одобрявам постъпките ти, Джасмин. Не съм длъжен да го правя. Но и не се опитвам да те контролирам. Не и откакто се изнесе. Животът ти си е твой.
— Ура за мен — казах аз.
— Озовала си се в ужасна ситуация — каза той. — Като ти помагам, аз избирам по-малкото зло. За пръв път в живота си нарушавам закона.
Примижах и сведох поглед към краката си.
— Наистина съжалявам, че те въвлякох в това.
— Стореното — сторено. А сега си сложи маската и ми подай режеща глава.
Нагласих маската на главата си и му подадох инструмента от количката. Той вкара накрайника в горелката и го провери два пъти. После грижливо провери клапаните за газта. След това отново провери режещата глава.
— Какво има, татко? Днес си бавен като сопол, честно.
— Просто внимавам.
— Ти сериозно ли? Виждала съм те да включваш горелка с едната ръка, докато нагласяш газовата смес с другата. А сега…
О! Млъкнах.
Това не беше обикновена работа. Утре животът на дъщеря му щеше да зависи от качеството на днешните заварки. Със закъснение осъзнавах, че за него това е най-важният проект, в който е участвал. Изпълнението му щеше да е безкомпромисно. И ако подготовката отнемеше цял ден, така да е.
Отдръпнах се и го оставих да работи. След още няколко проверки той най-после започна. Помагах му, следвайки точно указанията. Може да имахме търкания по други теми, но станеше ли дума за заваряване, той беше майсторът, а аз — чиракът.
Малцина получават шанса да разберат точно колко ги обичат бащите им. Но аз го получих. Задачата би трябвало да отнеме четиридесет и пет минути, но татко й отдели три часа и половина. Моят баща ме обича триста шейсет и шест процента повече от всичко друго. Полезна информация.
Седях на ръба на леглото в апартамента на Свобода и го гледах как се подготвя.
А той тотално се беше престарал. Беше монтирал четири допълнителни монитора на стената в добавка към онзи на бюрото си.
Натрака нещо на клавиатурата и екраните оживяха като по магия.
— Малко си прекалил, не мислиш ли? — казах аз.
Той продължи да трака по клавишите.
— Две камери ще следят твоя обходнически костюм, други две — този на Дейл. А ми трябва и един екран за диагностиката. Това прави пет монитора.
— Или пък можеше да разделиш един екран на пет прозореца.
— Уф. Нямаш никакъв усет за изкуство.
Проснах се назад на леглото и въздъхнах.
— По скалата от едно до „зимно нашествие в Русия “ колко глупав е планът ни?
— Рискът е огромен, но не виждам какво друго би могла да направиш. Освен това — обърна се към мен, ухилен до ушите, — си имаш свой личен Свобода. Как би могла да загубиш?
Изкисках се.
— Да, но дали не пропускаме нещо?
Той вдигна рамене.
— Няма съвършени планове. Но по моето скромно мнение твоят е отличен.
— Скромното ти мнение значи много за мен. Ти не пропускаш нищо в работата си.
— Е, има едно нещо… — каза той.
— Мамка му. Какво?
— По-скоро е половин нещо. — Обърна се отново към компютъра и извика на екрана чертежите на промишления мехур. — Притесняват ме метановите резервоари.
— В смисъл? — Скочих от леглото, прекосих с две стъпки малката стая и надвиснах над Свобода. Косата ми провисна край лицето му, но той май нямаше нищо против.
— Тук има хиляди литри течен метан.
— За какво им е метан?
— Ракетното гориво, което произвеждат, съдържа един процент метан. Служи за регулатор на горенето. Внасят го от Земята в гигантски резервоари.
— И защо това те притеснява?
— Защото е запалим. А бе… зверски запалим. — Посочи друга част на чертежа. — А ето тук има огромен резервоар с чист кислород.
— А аз смятам да добавя малко разтопена стомана към коктейла. Какво ли може да се обърка?
— Именно — каза той. — Но не би трябвало да е проблем. Докато Топилката започне да се топи, комплексът би трябвало да е празен.
— Ми да — казах аз. — А ако резервоарите протекат и всичко гръмне, толкова по-добре. Щетите ще са още по-големи!