През целия май и юни имаше непрестанни питания в парламента. Сър Гилбърт Паркър попита дали има прецедент, при който да не е изплатено обезщетение на човек, осъден погрешно и получил след това пълна реабилитация. Мистър Гладстон: „Не познавам подобен случай.“ Мистър Ашли попита дали вътрешният министър смята Джордж Ейдълджи за невинен. Мистър Гладстон: „Не смятам за уместно подобен въпрос да се отправя към мен. Става дума за лична преценка.“ Мистър Пайк Пийс попита каква е била характеристиката на мистър Ейдълджи като затворник. Мистър Гладстон: „Характеристиката му е добра.“ Мистър Мичъл-Томпсън помоли вътрешния министър да проведе ново разследване за изясняване на въпроса с почерка. Мистър Гладстон отказа. Мистър Ф. Е. Смит попита дали мистър Ейдълджи би получил обезщетение, ако не го подозираха, че е автор на писмата? Мистър Гладстон: „Боя се, че не мога да отговоря на този въпрос.“ Мистър Ашли попита защо този човек е освободен, ако невинността му не е безусловно установена. Мистър Гладстон: „Този въпрос всъщност не се отнася до мен. Освобождаването стана по решение на моя предшественик, с когото обаче съм напълно съгласен.“ Мистър Хармуд-Банър поиска подробности за извършването на подобни престъпления срещу добитък докато Джордж Ейдълджи е лежал в затвора. Мистър Гладстон отговори, че в околностите на Грейт Уайърли е имало три подобни случая: през септември 1903, ноември 1903 и март 1904 година. Мистър Ф. Е. Смит попита колко пъти са платени компенсации за неоснователни присъди през последните двайсет години и за какви суми става дума. Мистър Гладстон отговори, че през последните двайсет години е имало дванайсет подобни случая, при два от които става дума за значителни суми: „При единия случай бе изплатена сумата от 5000 лири, а в другия 1600 лири бяха разделени между двама души. В останалите десет случая изплатените обезщетения са от една до четирийсет лири“. Мистър Пайк Пийс попита дали при всички тези случаи е имало пълна амнистия. Мистър Гладстон: „Не съм сигурен“. Капитан Фейбър поиска да бъдат отпечатани всички полицейски рапорти и съобщения до вътрешното министерство по случая Ейдълджи. Мистър Гладстон отказа. И най-сетне на 27 юни мистър Винсънт Кенеди попита: „Дължи ли се това отношение към Ейдълджи на факта, че той не е англичанин?“. Според стенографския протокол: „Не бе даден отговор“.
Артър продължи да получава злобни пощенски картички и анонимни писма в груби жълти пликове, залепени с книжни лепенки. Носеха лондонски печат, но гънките по листовете подсказваха, че навярно са пренасяни тайно, или може би в нечий джоб — например джобът на железопътен пазач — от Мидландс до Лондон, където да бъдат пуснати. Той предложи награда от 20 лири за откриването на автора им.
Артър поиска нови срещи с вътрешния министър и неговия заместник мистър Блакуел. Пред „Дейли Телеграф“ той описа как се е сблъскал с любезно, но и абсолютно несъчувствено отношение. Нещо повече, домакините проявили очевидно пристрастие към опорочената официална позиция и го накарали да почувства враждебна атмосфера около себе си. Вече нямаше да има повишаване на температурата, промяна на атмосферата; за жалост отсега нататък държавните служители щели да бъдат твърде заети с правителствени дела, за да отделят от ценното си време на сър Артър Конан Дойл.
Адвокатското дружество гласува да се възстановят адвокатските права на Джордж Ейдълджи.
„Дейли Телеграф“ изплати сумата от подписката, която възлезе на около 300 лири.
След това нямаше нови събития, нямаше спорове, правителствени действия, парламентарни питания, обществени дебати, извинения и компенсации, тъй че и пресата нямаше какво да съобщи.
Джийн казва на Артър:
— Има още нещо, което можем да направим за твоя приятел.
— Какво, скъпа?